Скумско
| Скумско Βράχος | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 1040 m |
| Население | 25 души (2021 г.) |
Скумско, още Сконско, Скъмско[1] или Кунско[2] (на гръцки: Βράχος, Врахос, до 1926 година Σκούμτσικον, Скумцикон[3]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1080 m надморска височина в северните поли на планината Одре (Одрия). Край селото е изкуственото Скумско езеро.[4] Югоизточно от селото, на билото на Мало Одре е църквата „Възнесение Господне“.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В църквата „Успение Богородично“ в селото са запазени византийски икони.[6]
В края на XIX век Скумско е населявано от гърци качауни село в Костурска каза на Османската империя.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Скъмско е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 13 къщи.[8]
Гръцки статистики от 1905 година показват Скумбцико като село с 200 жители гърци.[9]
През май 1905 година гръцка чета залавя в Скумско 43 българи гурбетчии, между които и 8 жупанци, пътуващи към Гърция, и ги избива, като оцеляват само Зисо Потев (Шонтев) и Томо Ч. Чачов от Жупанища и Станко от Габреш.[10][11]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Скумско (Σκοῦμσκον), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 200 православни гърци.[12]
Според Георги Константинов Бистрицки Скъмско преди Балканската война има 25 гръцки къщи,[13] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[14]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Скомско е обозначено като гръцко селище.[15]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Врахос. Традиционно жителите на селото ходят на гурбет.[7]
Населението намалява заради Гражданската война и засилената емиграция отвъд океана след нея.[7]
В старата училищна сграда функционира етнографски музей.[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Брези | Μπρέζι | Стенорема | Στενόρεμα[16] | река |
| Боаз[17] | Μπογάζι | Дросеро Рема | Δροσερὸ Ρέμα[16] | река извираща в Одре, разделяща Големо и Мало Одре, приток на Галешово[17] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 150[7] | 169[7] | 231[7] | 285[7] | 200[7] | 156[7] | 74[7] | 136[7] | 150[7] | 67 | 33 | 25 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Скумско
Аргириос Вранголас (Αργύριος Βράγκολας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[18]
Атанасиос Апостолу (Αθανάσιος Αποστόλου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[18]
Евангелос Велукас (Ευάγγελος Βελούκας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, действал като куриер и ятак[18]
Зикос Темелис (Ζήκος Θέμελης), гръцки андартски деец, четник, убит в Палеокримини през юни 1905 г.[18]
Николаос Кирязос (Νικόλαος Κυριάζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[18]
Николаос Стерьос (Νικόλαος Στέργιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[19]
поп Петрос Христу (Παπα-Πέτρος Χρήστου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[18]
Ставрос Бакис (Σταύρος Μπάκης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[18]
Стерьос Мельос (Στέργιος Μελιός), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[18]
Христос Йотас (Χρήστος Γιώτας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[18]
Христос Янулис (Χρήστος Γιαννούλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[18]
Янулис Петропулос (Γιαννούλης Πετρόπουλος), гръцки андартски деец, агент от ІІ, ръководител на комитета в Скумско[20]
- Починали в Скумско
Зисо Нолев, подвойводa на жупанската чета на Пандо Сидов през Илинденско-Преображенското въстание. Зисо Нолев е убит в Скумско в 1905 година[2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Γιώσσης, Χρυσόστομος. Ο Βράχος και τα Όντρια: λαογραφικά, – Αθήνα, 1998.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
- 1 2 Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 168, 182 – 183.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 Φωτοδιαδρομή : Τεχνητή Λίμνη Βράχου, Βράχος, Όντρια, Λάγκα -Δήμου Άργους Ορεστικού // Tovoion, 27 Μαρτίου 2019. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2021. Посетен на 22 януари 2021 г.
- ↑ Στο εκκλησάκι της Αναλήψεως // Cyberotsarka, 29 Μάρτιος 2010. Посетен на 1 февруари 2025 г. (на гръцки)
- ↑ Δήμος Ορεστίδος, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен на 9 февруари 2021
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 41. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vrahos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 176 – 177.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10 – 11.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 105. (на гръцки)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- 1 2 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
- 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75 - 76. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||