Скъд

SS-1 „Скъд“
	SS-1 „Скъд“ монтирана върху МАЗ-543, Национален военноисторически музей, България
Обща информация
Произход	СССР
Вид	балистична ракета с малък обсег
История на производство и служба
Произведени бр.	над 1000
Габаритни характеристики
Дължина	11,25 m
Диаметър	0,88 m
Технически характеристики
Бойна глава	конвенционална / ОМП
Взривна мощност	избираема
Брой бойни глави	1
Обсег	300 km
	SS-1 „Скъд“ в Общомедия

Scud (от англ. – „мъгла“, „облак“, „валеж“; произнася се Скъд) представлява серия от балистични ракети с малък обсег, създадени по времето на СССР и широко изнасяна по света. Запомнена е с означението си в НАТО – SS-1 Scud, което първоначално се отнася за ракетата Р-11, а по-късно и за нейните развития Р-17 и Р-300 „Елбрус“.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Първите балистични ракети, появили се в епохата непосредствено след Втората световна война, са почти пълни копия на германската Фау-2. SS-1 произлиза от Р-1, която е преработена Фау-2, пленена от руснаците в края на 1945 г. Р-11 обаче е нова версия, която използва конфигурация, подобна на немската, но с някои драстични промени – съвсем различна форма, както и единична горивна камера. Монтиран е и заглушител, който ограничава дима и шума при полет. Същият двигател по-късно служи и за основа на руските космически ракети. Р-11, известна също като Scud-A, излита за пръв път през 1957 година. Нейният обсег е бил едва 130 km, и тя е изведена от експлоатация през 1978 г. Най-масовият вариант е Scud-В, който е разпространен по целия свят. Счита се за „стандартен“ модел и има обсег от 300 km. Работното му име е Р-300 „Елбрус“, и е полетял за пръв път през 1961 г. По-нови версии са Scud-С, която има сходни характеристики с В-версията, но с двойно по-голям обсег, и Scud-D, която е пригодена да пренася различни видове конвенционални експлозиви. Всички модели, с изключение на Scud-А са с дължина 11,25 m, диаметър 0,88 m и течногоривен керосинен двигател.

Вариант	Наименование на НАТО	Първи полет	Изведена от експлоатация	Обсег	Бойна глава	Максимално отклонение от целта
Р-11	Scud-A	1957	1978	130 km	конвенционална	4000 m
Р-17/Р-300	Scud-B	1961		300 km	конвенционална / ОМП	900 m
Р-300	Scud-C	1965		600 km	конвенционална / ОМП	900 m
Р-17 ВТО	Scud-D	1980-те		700 km	конвенционална / касетъчна / вакуумна	50 m

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Scud е най-употребяваната ракета при бойни действия след Фау-2. Най-нагледният пример за това е гражданската война в Афганистан, при която през 1988 г. са били изстреляни повече от 1000 ракети Scud-В, десетина от тях удрят цели дори на територията на Пакистан.^[1] Ирак изстрелва близо 200 ракети по време на войната срещу Иран, някои от които с химически бойни глави. Иран отвръща на ударите също с Scud-В. Либия организира ответен удар след бомбардировките през 1986 г., като изстрелва няколко ракети по американска охранителна станция на остров Лампедуза. Scud-В са били използвани както от Северен, така и от Южен Йемен по време на гражданската война през 1994 г. Една иракска ракета удря американска база в Саудитска Арабия по време на Войната в Залива, вследствие на което загиват 28 войници. Именно иракската армия е известна с множеството си модификации на ракетата, най-ефективната от които е Ал-Хюсеин.

Ирак и Scud[редактиране | редактиране на кода]

Почти винаги медиите свързват ракетите Scud с Ирак, и това е обяснимо по ред причини. Ракетата е едно от основните офанзивни оръжия по времето на Саддам Хюсеин. Иракските ракети поразяват цели на територията на Иран, Кувейт, Израел и Саудитска Арабия по време на Войната в Залива и унищожават жилищен блок в Рияд малко след началото на войната от 2003 г.. Scud-овете са най-голямото безпокойство за Израел по това време, тъй като се разпадат на множество части при приближаване на целта и е почти невъзможно бойната глава да бъде прихваната от стандартните ракети Пейтриът. Общо 40 ракети са изстреляни срещу Израел през 1991 г. Друг проблем за Съюзниците тогава представлява и голямата подвижност на установката. Американските пилоти твърдят, че са унищожили над 100 установки, но не могат да потвърдят унищожаването на нито една. Сирия, Либия, Афганистан, Иран, Йемен и Египет използват тактика, характерна за арабските страни – те крият всичките си установки в пещери и подземни тунели, което ги прави неуязвими (и незабележими) в случай на въздушно нападение. Тази тактика е била приложена за пръв път именно от иракчаните.

Страни, отказали се от балистичните ракети[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко страни, които доброволно се отказват от всичките си арсенали от ракети Scud. Това са България, Полша, Словакия и Унгария. България се отказва от ракетите и химическите си оръжия като условие да бъде приета в НАТО.