Славенка Дракулич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славенка Дракулич
Slavenka Drakulić
Славенка Дракулич, 2016 г.
Славенка Дракулич, 2016 г.
Родена4 юли 1949 г. (73 г.)
Професияписател, журналист
НационалностFlag of Croatia.svg Хърватия
Активен период1984 –
Жанрдрама, биография, документалистика
Темафеминизъм, комунизъм, посткомунизъм

Повлияна от
СъпругРичард Суорц
Уебсайтslavenkadrakulic.com
Славенка Дракулич в Общомедия

Славенка Дракулич (на хърватски: Slavenka Drakulić) е хърватска журналистка и писателка на произведения в жанра драма, биография и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Славенка Дракулич е родена на 4 юли 1949 г. в Риека, Социалистическа република Хърватия. Следва сравнителна литература и социология на Загребския университет.

След дипломирането си през 1976 г., в периода 1982 – 1992 г. работи като постоянен сътрудник на загребските вестници„Старт” и „Днес“, в които пише предимно на феминистки теми. Придобива популярност с публицистичните си текстове и със сборниците си с есета „How we survived communism and even laughed“ (Как преживяхме комунизма и дори се смяхме) от 1991 г. и „The Balkan Express : Fragments from the Other Side of the War“ (Балканският експрес: фрагменти от другата страна на войната) от 1993 г.

През 1992 г., заедно с още четири хърватски писателки – Весна Кесич, Йелена Ловрич, Рада Ивекович и Дубравка Угрешич, след статия в списание „Глобус“ от писателя и политик Славен Летица, е нападната в няколко хърватски всекидневника, че злепоставя новата хърватска държава. Скандалът, продължил няколко години, остава известен с името „Вещиците от Рио“, тъй като безпокойството на писателките от включването на интелектуалците в разпалването на враждите в бивша Югославия, което те изразяват на 58-ия ПЕН-конгрес в Рио де Жанейро, е изтълкувано като предателство спрямо националната кауза. След публикациите тя получава телефонни заплахи, а имуществото ѝ е вандализирано. Заради екстремния национализъм тя емигрира от Хърватия.

През 1987 г. е издаден първият ѝ роман „Hologrami straha“ (Холограми на страха), който третира темата за справянето с болестите и страха от смъртта чрез историята на борбата на млада жена с животозастрашаващо заболяване. Следващите ѝ произведения засягат различни въпроси: в романа „Mramorna koža“ (Мраморна кожа) – показва разрушителната сила на сексуалното желание колебаещо се между еротизма и насилието, между момиче в пубертета и любовник на майка си, в романа „Okus čovjeka“ (Вкусът на човека) – нестандартната история на млада жена, която убива своя любим и го изяжда, за да бъде заедно с него завинаги, в романа „Kao da me nema“ (Сякаш ме няма) – за жестокостта към жертвите на войните и изнасилванията в босненската война (екранизиран в едноименния филм на Хуанита Уилсън), в книгата „Oni ne bi ni mrava zgazili“ (Те не биха стъпкали и мравка) представя анализира и опита си от наблюдението на съдебните дела срещу военнопрестъпниците от Международния наказателен трибунал за бившия Югославия в Хага, в романа „Optužena“ (Обвинена) – за малтретирането на децата от собствената им майка.

Авторка е и на няколко биографични романа: романът ѝ „Frida ili o boli“ (Фрида или за болката) се основава на биографията на мексиканската художничка Фрида Кало и как тя не се отказва от рисуването, романът ѝ „Дора и Минотавъра : моят живот с Пикасо“ представя бурната връзка на Дора Маар с Пабло Пикасо и как това е повлияло на интелектуалната идентичност на Дора, а романът ѝ „Mileva Einstein, teorija tuge“ (Милева Айнщайн, теория на тъгата) е за съпругата на Айнщайн, Милева Марич, представен от гледната точка на Милева, и за това как майчинството и финансовата и емоционална зависимост от Айнщайн са я отдалечили от науката и професионалния живот.

В сборника с разкази „Nevidljiva žena i druge priče“ (Невидимата жена и други истории) пише за табуто на застаряването на жените.

Книгите ѝ са преведени на над 20 езика по света.

Получава множество отличия и награди за произведенията си, включително наградата „За европейско разбирателство“ на Панаира на книгата в Лайпциг през 2004 г., а през 2007 г. романът ѝ „Фрида или за болката“ получава наградата за най-добър роман на годината в Хърватия. Удостоена е с отличието „доктор хонорис кауза“ от Благоевградския университет.

В допълнение към романи ѝ и сборниците с есета, нейни статии са публикувани в „The New Republic“, „The New York Times Magazine“, „The New York Review of Books“, „Süddeutsche Zeitung“ (Германия), „Internazionale“ (Италия), „La Stampa“, „Dagens Nyheter“, „Frankfurter Allgemeine Zeitung“ (Германия), „Eurozine“, „Politiken“ и „The Guardian“ (Великобритания). Редактор е към списание „The Nation“ (САЩ). В своите статии, есета и художествени текстове проблематизира войната в бивша Югославия, хърватския национализъм и процеса срещу сръбските военнопрестъпници.

Омъжена е за шведския журналист Ричард Суорц.

Славенка Дракулич живее със семейството си в Стокхолм, Швеция и в Загреб, Хърватия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Hologrami straha (1987)
  • Mramorna koža (1989)
  • Božanska glad (1995)
  • Okus čovjeka (1997)
  • Kao da me nema (1999)
  • Tijelo njenog tijela (2006)
  • Frida ili o boli (2007)
  • Optužena (2012)
  • Dora i Minotaur: Moj život s Picassom (2015)
    Дора и Минотавъра : моят живот с Пикасо, изд.: „Наука и изкуство“, София (2017), прев. Ася Тихинова-Йованович
  • Mileva Einstein, teorija tuge (2016)

Документалистика – есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Smrtni grijesi feminizma (1984, допълнена 2020)
  • How we survived communism and even laughed (1991)
  • The Balkan Express : Fragments from the Other Side of the War (1993)
  • Cafe Europa (1996)
  • Kako smo preživjeli (1997)
  • Oni ne bi ni mrava zgazili (2003)
  • Two underdogs and a cat (2009)
  • Basne o komunizmu (2009)
    Басни за комунизма : разказани от домашни, диви и екзотични животни, изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2009), прев. Таня Папазова

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Nevidljiva žena i druge priče (2018)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2010 Kao da me nema

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Slavenka Drakulić“ в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​