Славенка Дракулич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славенка Дракулич
Slavenka Drakulić
Славенка Дракулич, 2016 г.
Славенка Дракулич, 2016 г.
Родена 4 юли 1949 г. (72 г.)
Професия писател, журналист
Националност  Хърватия
Активен период 1984 –
Жанр драма, биография, документалистика
Тема феминизъм, комунизъм, посткомунизъм

Повлияна от
Съпруг Ричард Суорц
Уебсайт slavenkadrakulic.com
Славенка Дракулич в Общомедия

Славенка Дракулич (на хърватски: Slavenka Drakulić) е хърватска журналистка и писателка на произведения в жанра драма, биография и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Славенка Дракулич е родена на 4 юли 1949 г. в Риека, Социалистическа република Хърватия. Следва сравнителна литература и социология на Загребския университет.

След дипломирането си през 1976 г., в периода 1982 – 1992 г. работи като постоянен сътрудник на загребските вестници„Старт” и „Днес“, в които пише предимно на феминистки теми. Придобива популярност с публицистичните си текстове и със сборниците си с есета „How we survived communism and even laughed“ (Как преживяхме комунизма и дори се смяхме) от 1991 г. и „The Balkan Express : Fragments from the Other Side of the War“ (Балканският експрес: фрагменти от другата страна на войната) от 1993 г.

През 1992 г., заедно с още четири хърватски писателки – Весна Кесич, Йелена Ловрич, Рада Ивекович и Дубравка Угрешич, след статия в списание „Глобус“ от писателя и политик Славен Летица, е нападната в няколко хърватски всекидневника, че злепоставя новата хърватска държава. Скандалът, продължил няколко години, остава известен с името „Вещиците от Рио“, тъй като безпокойството на писателките от включването на интелектуалците в разпалването на враждите в бивша Югославия, което те изразяват на 58-ия ПЕН-конгрес в Рио де Жанейро, е изтълкувано като предателство спрямо националната кауза. След публикациите тя получава телефонни заплахи, а имуществото ѝ е вандализирано. Заради екстремния национализъм тя емигрира от Хърватия.

През 1987 г. е издаден първият ѝ роман „Hologrami straha“ (Холограми на страха), който третира темата за справянето с болестите и страха от смъртта чрез историята на борбата на млада жена с животозастрашаващо заболяване. Следващите ѝ произведения засягат различни въпроси: в романа „Mramorna koža“ (Мраморна кожа) – показва разрушителната сила на сексуалното желание колебаещо се между еротизма и насилието, между момиче в пубертета и любовник на майка си, в романа „Okus čovjeka“ (Вкусът на човека) – нестандартната история на млада жена, която убива своя любим и го изяжда, за да бъде заедно с него завинаги, в романа „Kao da me nema“ (Сякаш ме няма) – за жестокостта към жертвите на войните и изнасилванията в босненската война (екранизиран в едноименния филм на Хуанита Уилсън), в книгата „Oni ne bi ni mrava zgazili“ (Те не биха стъпкали и мравка) представя анализира и опита си от наблюдението на съдебните дела срещу военнопрестъпниците от Международния наказателен трибунал за бившия Югославия в Хага, в романа „Optužena“ (Обвинена) – за малтретирането на децата от собствената им майка.

Авторка е и на няколко биографични романа: романът ѝ „Frida ili o boli“ (Фрида или за болката) се основава на биографията на мексиканската художничка Фрида Кало и как тя не се отказва от рисуването, романът ѝ „Дора и Минотавъра : моят живот с Пикасо“ представя бурната връзка на Дора Маар с Пабло Пикасо и как това е повлияло на интелектуалната идентичност на Дора, а романът ѝ „Mileva Einstein, teorija tuge“ (Милева Айнщайн, теория на тъгата) е за съпругата на Айнщайн, Милева Марич, представен от гледната точка на Милева, и за това как майчинството и финансовата и емоционална зависимост от Айнщайн са я отдалечили от науката и професионалния живот.

В сборника с разкази „Nevidljiva žena i druge priče“ (Невидимата жена и други истории) пише за табуто на застаряването на жените.

Книгите ѝ са преведени на над 20 езика по света.

Получава множество отличия и награди за произведенията си, включително наградата „За европейско разбирателство“ на Панаира на книгата в Лайпциг през 2004 г., а през 2007 г. романът ѝ „Фрида или за болката“ получава наградата за най-добър роман на годината в Хърватия. Удостоена е с отличието „доктор хонорис кауза“ от Благоевградския университет.

В допълнение към романи ѝ и сборниците с есета, нейни статии са публикувани в „The New Republic“, „The New York Times Magazine“, „The New York Review of Books“, „Süddeutsche Zeitung“ (Германия), „Internazionale“ (Италия), „La Stampa“, „Dagens Nyheter“, „Frankfurter Allgemeine Zeitung“ (Германия), „Eurozine“, „Politiken“ и „The Guardian“ (Великобритания). Редактор е към списание „The Nation“ (САЩ). В своите статии, есета и художествени текстове проблематизира войната в бивша Югославия, хърватския национализъм и процеса срещу сръбските военнопрестъпници.

Омъжена е за шведския журналист Ричард Суорц.

Славенка Дракулич живее със семейството си в Стокхолм, Швеция и в Загреб, Хърватия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Hologrami straha (1987)
  • Mramorna koža (1989)
  • Božanska glad (1995)
  • Okus čovjeka (1997)
  • Kao da me nema (1999)
  • Tijelo njenog tijela (2006)
  • Frida ili o boli (2007)
  • Optužena (2012)
  • Dora i Minotaur: Moj život s Picassom (2015)
    Дора и Минотавъра : моят живот с Пикасо, изд.: „Наука и изкуство“, София (2017), прев. Ася Тихинова-Йованович
  • Mileva Einstein, teorija tuge (2016)

Документалистика – есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Smrtni grijesi feminizma (1984, допълнена 2020)
  • How we survived communism and even laughed (1991)
  • The Balkan Express : Fragments from the Other Side of the War (1993)
  • Cafe Europa (1996)
  • Kako smo preživjeli (1997)
  • Oni ne bi ni mrava zgazili (2003)
  • Two underdogs and a cat (2009)
  • Basne o komunizmu (2009)
    Басни за комунизма : разказани от домашни, диви и екзотични животни, изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2009), прев. Таня Папазова

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Nevidljiva žena i druge priče (2018)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2010 Kao da me nema

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Slavenka Drakulić“ в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература