Славе Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славе Иванов
революционер
Роден
Починал
1948 г. (59 г.)

Славе Иванов е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, по-късно ренегат и деец на Македонската федеративна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 декември 1888 в град Щип. По време на Балканската война доброволец в Македоно-одринското опълчение и е секретар в четата на Иван Бърльо, а по-късно служи в 4 рота на 15 щипска дружина.[1] В 1914 година застрелва обвинения в сърбомания Стефан Дедов.[2]

След края на Първата световна война се установява в България и влиза във ВМРО, а след това става сътрудник на Тодор Александров. В 1919 година е един от организаторите на бягството на Александров от затвора.[3]

През 1921 година след разрив с Александров напуска ВМРО и участва в създаването на Македонска федеративна организация. Сътрудничи си с правителството на Александър Стамболийски, същевременно е осъден на смърт от ВМРО[4]. През юни 1923 година заедно с Филип Атанасов е в делегация на МФО в Москва, която разговаря с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер.[5]

През 1923 година по негова и на Щипското благотворително братство инициатива се прави опит за помирение между ВМРО и МФРО. След неуспеха емигрира във Виена, където с Филип Атанасов и Тодор Паница ръководят МФРО с помощта на югославските власти.[6] Участва в преговорите за подписването на Майския манифест през 1924 година.

В 1928 година с групата на Атанасов и Иванов започва преговори с ВМРО (обединена). Противник на приемането им в организацията е Димитър Влахов, който се бои, че може да бъде изместен от Атанасов в контактите с Коминтерна и Балканската комунистическа федерация. Владимир Поптомов също смята, че приемането им би засилило националреволюционното крило в Обединената за сметка на комунистическото. Именно затова в защита на Атанасов се изказват Георги Занков и Павел Шатев, позовавайки се на актива му и декларацията на Коминтерна и БКФ, че Атанасов няма задължения. В крайна сметка на 12 юли 1928 година групата е приета във ВМРО (обединена).[7] По-късно Иванов е отхвърлен от организацията като агент на сръбските тайни служби, като от Виена се прехвърля в Белград. През 1931 година организира среща между Петър Шанданов и сръбския разузнавач Таса Динич, при която на Шанданов са предадени парични средства за борба с михайловисткото крило във ВМРО.[8] По заръка на югославските служби прави опит да убие Иван Михайлов през 1934 година в Цариград.[9] През Втората световна война става агент на Британските тайни служби. През 1948 година е осъден във Федерална Югославия.[10]

Автор е на книгата „Тодор Александров и македонското освободително движение“ (Виена, 1924).[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27, 893, 894.
  2. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 298. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 90.
  4. ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.114-116.
  5. ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 101.
  6. ↑ Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.109, 119.
  7. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 64.
  8. ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.29, 114, 160, 310, 346, 348, 350.
  9. ↑ "Показания на Славе Иванов пред ОЗНА, за опит да убие Ив. Михайлов в Цариград през м. Септември 1934 г."
  10. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 585. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 180.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Славе_Иванов&oldid=11668934“.