Слави Боянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слави Боянов
Слави Иванов Боянов
български философ

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси история на философията
Образование Софийски университет

Уебсайт slavyboyanov.net

Слави Иванов Боянов е български философ, професор в Софийския университет и БАН, писател, хуманист и един от първите български дисиденти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 февруари 1915 г., в Брацигово, Семейството му имигрира в България от село Горно Броди. Семейството е много бедно, с 5 деца.

Слави Боянов възприема комунистическите идеи. Завършва специалност Философия в Софийския университет през 1941 г. при проф. Димитър Михалчев. Във връзка с неговата антифашистка дейност младежът е интерниран през периода 1943 – 1944 г. в концентрационен лагер в Гърция – Еникьой.

По време на следването във Франция се сближава с руския философ Николай Бердяев.

След завръщането си в България през 1949 г. Слави Боянов е назначен във Философския факултет на Софийския университет. Скоро той става известен като високо ерудиран и любим преподавател, а между неговите студенти са личности като философa Асен Игнатов, Желю Желев (първия демократично избран президент на България), и др. Слави Боянов става професор.

Слави Боянов описва тоталитаризма в книга, издадена по-късно под заглавие „Защита на човешката личност“ (1997 г.). Той прекарва няколко месеца в затвора. 20-тият конгрес на КПСС Никита Хрушчов разкрива култа към Сталин довежда до „омекотяване“ на комунистическия режим. Властите освобождават Слави Боянов от затвора, но не му дават работа в продължение на повече от три години. По-късно става директор на малкия музей „Николай Хрелков“ в село Горна баня, където работи дълги години (1959-1971). Слави Боянов написва философско-историческия роман „Светлини от кладата“ (1966), издаван три пъти. В него той разказва живота на ренесансовия философ Джордано Бруно.

Позволено му е да се върне към академичните си философски занимания през 1971 г., когато е избран за ст.н.с. II ст. в Института по философия при БАН. Чел е лекционните курсове „История на философията от Възраждането до ХIХ век“ (1951-56; 1972-80) и „Хуманизъм и литература“ (1978-82) в Софийския държавен университет. Издава няколко книги върху живота и идеите на ключови европейски философи до XIX век. Част е от общността на инакомислещите интелектуалци, като художника Георги Павлов (Павлето) и кръг от писатели. Пише стихотворения, непубликувани пиеси за театър, есета, рисува няколко картини.

През 1988 г. Слави Боянов емигрира от България във Франция заедно със семейството си – съпруга и двама сина, където работи активно (първоначално 3 години в Амиен, а по-късно – в Париж): издава философски и художествени книги до 94-годишна възраст.

Умира на 96 години на 7 март 2011 г. в Париж.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Йонийската натурфилософия като начало на науката. Изд. „Наука и изкуство“,
  • Светлини от кладата. Джордано Бруно (Исторически роман). Изд. „Народна младеж“, София, 1966, 363 стр.
    • Второ издание, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1985, 267 стр.
  • Философията на Джордано Бруно. Издателство на БАН, София, 1969,
  • 178 стр.
  • Велики немски мислители: Кант, Фихте, Шелинг, Хегел. Изд. „Народна младеж“, София, 1975, 230 стр.
  • Хуманизъм и духовни ценности. Издателство на БАН, София, 1976
  • Хуманизъм в Западноевропейския Ренесанс: Италия и Франция. Партиздат, София, 1980
  • Жреци на човешкия дух. Изд. „Народна просвета“, София, 1986
  • Неугасващи устреми. Разкази за бележити личности. Изд. „Отечество“, София, 1987, 184 стр.
  • Защита на човешката личност. Изд. „Фама“, София, 1997, 236 стр. (Предговор – проф. Асен Игнатов)
  • Лунна пътека. Изд. „Христо Ботев“, София, 1998
  • Отблясъци и разумения. Изд. „Христо Ботев“, София, 1998, 80 стр.
  • При изгрева на дните (роман за детството). Изд. „Работилница за книжнина Васил Стоилов“, София, 2008

На френски език[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003, L'Humanisme ou la grande espérance. Éditions L'Age d'Homme, Paris: France ISBN 978-2825116906
  • 2007, Les lueurs du bucher (Giordano Bruno). Éditions Theles, Paris: France ISBN 978-2847766974

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]