Слави Бинев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Славчо Бинев)
Направо към: навигация, търсене
Слави Бинев
български бизнесмен и политик
Слави Бинев 
Слави Бинев представя новото гражданско сдружение - ГОРД на 22 април 2012 в София
Роден: 10 декември 1965 г. (49 г.)
Народен представител в:
XLIII НС   

Славчо Пенчев Бинев, по-известен като Слави Бинев, е български политик, народен представител в XLIII Народно събрание, бивш евродепутат (2007-2014 г.), спортист и бизнесмен.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва с пълно отличие 47-мо спортно училище „Емил Марков“ към Спортен клуб „Левски Спартак“ (1973–1979) и 9 Френска гимназия (1979–1984). Получава магистърска степен (тенис и бокс) в Учителския факултет на Националната спортна академия „Васил Левски“ (1986–1990). Завършва факултативно спортна журналистика (1988–1990). Завършва курс за международни инструктори във Виена и специализация като треньор по таекуондо в Канада (1988–1992). Курс за управление на спорта във Великобритания - GTF (1992). В момента работи над докторантура към Института по психология на БАН.

Кариера в спорта[редактиране | редактиране на кода]

През 1987-1992 г. е многократен шампион по таекуондо на България и победител в множество международни състезания. Абсолютен балкански шампион по таекуон-до през 1990 г. Европейски шампион на открито първенство в Целие, Словения през 1992 г.[1].

Треньор и международен съдия по таекуондо. През 1987-1994 г. е треньор на българския национален отбор по таекуондо. От 1988 г. международен инструктор. През 1991–1994 г. е старши треньор на единоборствата в ЦСКА.

През 1996-2008 г. е вицепрезидент на Българската федерация по таекуондо - Олимпийска версия (WTF). От 2003 г. е член на изследователския комитет към WTF. От 2004 г. има 5-ти дан (WTF).

От 2003 г. е председател на социалната комисия към Българския олимпийски комитет. От 2005 г. е член на Изпълнителния комитет на БОК.

Бизнес[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години на ХХ век името на Слави Бинев се свързва с гангстерската война между борци и каратисти. През ноември 1993 г. 50 души с 12 автомобила нахлуват в двора на спортния комплекс „Дескрим“ в София, собственост на Бинев, и след побой го отвличат. Сред обвиняемите при образуваното по случая следствено дело са гангстерите Димитър Джамов, Красимир Маринов (Големия Маргин), Димата Руснака и Пело Стоев.

Боят между борци и каратисти в „Дескрим“ бележи около 1994 г. появата в българския език на понятието „мутра“. По-късно Бинев става учредител на асоциация „Защита“ – сдружение, в което участват прокурори, бивши служители на МВР и общественици, създадено, за да конкурира охранителните фирми на борците.

От 1994 г. е главен акционер и председател на борда на директорите в „Ар - систем“ АД (R–System Holding), включваща повече 100 дружества, контролиращи значителна част от развлекателния бизнес, охранителните фирми, инвестициите и строителството. През 2001 г. фирмата заема 34-то място по годишен оборот по данни на БТПП.

Бинев чрез своята „М.И.Г. Групп“ АД стопанисва редица развлекателни заведения в София – дузина барове, дискотеки, сред които клубовете „Библиотеката“, „БИАД“, „Дали“, „Империал“, улични кафенета с марката „Куул“ (в превод „Готино“) и др.

В поверителен доклад за организираната престъпност в страната на американското посолство в България от 7 юли 2005 г. публикуван в УикиЛийкс се твърди, че криминалната дейност на М.И.Г. Групп включва проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили.[2]

Бинев води дело срещу собственика на „ВАИ холдинг“ — Георги Илиев, който през 2000 г. влиза в "БИАД" и в станалия побой набива Бинев. Илиев бива осъден за причиняването на леки телесни повреди, но не и за хулиганство, тъй като според съда Бинев е предизвикал Илиев да го удари чрез реплика.[3]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Слави Бинев участва в изборите за български представители в Европейския парламент през май 2007 г. и е избран за депутат от листата на партия „Атака“. В Европейския парламент е член на Комисия по икономически и финансови въпроси, Делегация в Eвро-средиземноморската парламентарна асамблея, Интергрупата по спорта и Интергрупата „Екуменическа молитвена закуска“.

На местните избори през октомври 2007 г. е номиниран за кмет на София от партия „Атака“. Той получава едва 4,02% от гласовете, а за кмет на София е избран Бойко Борисов.

През 2009 г. е преизбран за евродепутат. В Европейския Парламент е председател на Интергрупата спорт, член на Комисия по икономически и парични въпроси, Делегация за връзки с Централна Америка, Делегацията в Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Интергрупите за приятелство с Азербайджан, Китай, Макао и Сърбия и Интергрупата „Екуменическа молитвена закуска“, и на Форума на Франкофоните към ЕП.

През 2011 г. напуска партия „Атака“. Като евродепутат призовава европейските институции да арестуват министър-председателя на България Бойко Борисов заради фалшификации на изборите през 2011 г. и „системно нарушаване на най-важното демократично право да бъдат информирани гражданите.“[4]

През 2012 г. Бинев учредява Консервативна Партия Движение на Успеха (КПД на Успеха), която става част от политическия съюз Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД) [5]. Сред основателите на ГОРД са още писателят Любен Дилов-син, спортният журналист Крум Савов, бизнесменът Румен Ралчев, бившият министър на правосъдието Антон Станков и други. Според в. „24 часа“, по неофициална информация почти всички негови приятели от кръга „Банкя“ подкрепят по един или друг начин партията на Слави Бинев.[6]

През 2014 г. Бинев напуска ГОРД и става член на Национален фронт за спасение на България (НФСБ)[7]. На изборите за европейски парламент през май 2014 е втори в листата, но гласовете на партията не са достатъчни за избиране на евродепутат.

На парламентарните избори през октомври 2014 г. е избран за народен представител от изборен район Хасково от Патриотичния фронт.

През декември 2014 г. е избран за председател на парламентарната комисия по култура. Назначението му разбунва духовете на театралната гилдия ("Младежки театър", "Театър зад канала", Морфов напуска поста "генерален режисьор" на Народния театър), телевизионната и радио гилдия (БНТ, БНР) и т.н. Започват протести. На 8 декември 2014 г. Бинев подава оставка.

Скандали и критики[редактиране | редактиране на кода]

Получаване на титлата „архонт“[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2007 г. Бинев е обявен за архонт в римската църква " Санта Мария Маджоре" от старозагорския митрополит Галактион, който, посрещнат от епископ Таванти, влиза с тържествено шествие и владишка корона още от портите на втората най-значима катедрала в Рим, където се съхранява и най-големият къс от Кръста Христов.

Титлата архонт се дава за заслуги към Църквата и човечеството. Тя е наследствена - предава се от баща на първороден син и в католическия свят съответства на херцог (конт), а в славянския - на княз. Според митрополит Галактион, „Архонтството, според смисъла, който ние влагаме в това понятие, е доброволен акт на едно лице, обричащо себе си и целия си род в светско служене на Църквата.“ По-късно, след протест от страна на Светия синод, Галактион заявява, че е бил на частно посещение в Рим и не е бил изппратен официално от Синода, който отказва да признае архонтската титла на Бинев, защото в наградния фонд на Българската православна църква и нейните поделения - епархии, манастири и прочие не съществува званието “архонт”.[8] Впоследствие Любен Дилов-син от партия Движение Гергьовден иска оставката на проф. д-р Иван Желев като директор на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет заради намесата му в работата на църквата и на отделните владици.[9] Обиден, Бинев обвинява Дирекция "Вероизповедания", че предизвиква скандала заради „лични амбиции и лични притеснения“.[10]

Избор за председател на комисията по култура и медии[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2014 г. Слави Бинев е избран за председател на комисията по културата и медиите в XLIII Народно събрание. Това предизвиква негодуванието на много интелектуалци и обществени организации. Изборът на Слави Бинев за законодателен началник на българската култура и медии е окачествен от едни като абсурд, от други - като истинска обида. [11] На 8.12.2014 Бинев подава оставка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Описания на членовете на изпълкома на БОК (вкл. и на Бинев) — bgolympic.org (проверено 17.05.2007)
  2. ((en))  Cable reference id: #05SOFIA1207. // cablegatesearch.wikileaks.org. Посетен на 09 декември 2014. The group's criminal activities include prostitution, narcotics, and trafficking stolen automobiles.
  3. Dnes.bg. Кой е Георги Илиев. // Dnes.bg, 2007. Посетен на 22.09. 2007.
  4. Цитат на деня: Имаме си кръг "Форбс" - близкото обкръжение на премиера // dnevnik.bg. 01 април 2012.
  5. Слави Бинев обяви движението си ГОРД // dnevnik.bg. 14 февруари 2012.
  6. Кръгът Банкя - стари другари от службите и милицията // 24chasa.bg. 02 март 2013.
  7. Слави Бинев напусна ГОРД, което сам основа, за да се влее в НФСБ // mediapool.bg. 30 януари 2014.
  8. За случаят с архонтството на Биневfocus-news.net, 25 януари 2007 г.
  9. Любен Дилов-син: „Държавата да не се меси в църковни дела“ - standartnews.com, 25.01.2007
  10. Интервю със Слави Бинев — capital.bg, 20.04.2007
  11. Чухте ли последния виц?, Deutsche Welle, 30 ноември 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]