Славчо Донков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Славчо Донков
Роден 12 февруари 1942 г.(1942-02-12)
с.Кумарица (кв. на Нови Искър), Царство България
Починал 6 март 1997 г. (на 55 г.)
Професия писател, поет, журналист, редактор
Националност Флаг на България България
Активен период 1974-1997
Жанр детска литература, поезия, проза

Славчо Донков е български журналист, редактор, поет и писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Славчо Александров Донков е роден на 12 февруари 1942 г. в с.Кумарица (сега кв. на Нови Искър).

Завършва специалност българска филология в Софийския университет. След дипломирането си работи като редактор във вестник „Септемврийче“. След това е редактор в културния отдел на вестник „Народна младеж“ и вестник „Поглед“. Става главен редактор на издателство „Отечество“, а след това е редактор в списание „Лов и риболов“.

Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.

Славчо Донков умира на 6 март 1997 г. в София.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Да повикаме щурците“ (1974) – стихове
  • „Лятото на последните щъркели“ (1977) – разкази
  • „Синя неделя“ (1978) – поема за деца
  • „Щастливата зелена морава“ (1981) – разкази
  • „Нека децата дойдат при мен“ (1982) – повести
  • „Корабче от вестник: Стихове за деца“ (1983)
  • „Поклон от брега“ (1984) – стихове
  • „Високи пясъци“ (1986) – разкази и новели
  • „Водопоят на пеперудите“ (1988) – повести
  • „Черно и бяло“ (1998) - повести и разкази
  • „По тънка нишка вървя“ (2005)
  • „Метличини очи“ (2012) – разкази и повест

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]