Славяново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Славяново.

Славяново
Slavyanovo TodorBozhinov 4.jpg
Общи данни
Население 4335 души[1] (15 юни 2020 г.)
46,4 души/km²
Землище 93,454 km²
Надм. височина 121 m
Пощ. код 5840
Тел. код 06515
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 67088
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Плевен
Георг Спартански
(независим)
Кметство
   кмет
Славяново
Христо Таренгов
(СДС)
Славяново в Общомедия

Славяново е град, разположен в Северна България и второто по големина селище в Община Плевен, област Плевен, на 26 км североизточно от областния център.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Средна Дунавска равнина със слаб наклон от запад на изток. На 6 км от града се намира село Коиловци, близо до Славяново е и село Тотлебен. Селището отстои на 26 км североизточно от областния център град Плевен, на 35 км южно от река Дунав, на 5 км от река Осъм и на 5 км северно от главния път Плевен – Русе. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е в Никопол, отстоящо на 46 километра. Град Славяново разполага с обширно и равно землище на площ от близо 100 000 дка, от които 75 000 дка орна земя с лек наклон на изток към река Осъм. В покрайнините на града са разположени няколко язовира. Разстояние до столицата: 190 км от София. Площта на град Славяново е 93,454 km² (НСИ).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатични данни за град Славяново
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17 22 27 31 33 37 37 37 37 32 26 20 42
Средни максимални температури (°C) 2 6 12 18 24 28 30 30 25 18 9 4 17,16
Средни температури (°C) −1 1,5 7 12,5 18 21,5 23,5 23,5 18,5 12,5 5 1 11,95
Средни минимални температури (°C) −4 −3 2 7 12 15 17 17 12 7 1 −2 6,75
Абсолютни минимални температури (°C) −24 −10 −13 −2 6 11 7 −1 −6 −12 −17 −24
Средни месечни валежи (mm) 15,6 15,8 21 25,3 37,6 30,2 31,7 20,4 61,21 21,3 26 23,7 290,8
Източник: MSN Weather и www.weatherbase.com

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година селището се нарича Турски Тръстеник, за да се отличава от Марашки Тръстеник, сегашния град Тръстеник. През 1974 година е обявено за град. Турски Тръстеник е името, което град Славяново носи до 1934 година. Градски статут получава точно четири десетилетия по-късно – през 1974. Точната дата, за която е признат за град, е 4 септември 1974 година. Тогава с указ 1942 е официално признт за селище от градски тип, като това го прави един от най-младите градове в страната. Селището обаче съществува много преди да бъде признато за град – още в годините на петнадесетото столетие. От 4 – 3 век преди новата ера датират най-ранните следи, показващи наличието на човешки живот по тези земи. Намерените останки от жилища, керамични фрагменти и оръдия на труда са категорично доказателсво за съществуването на живот. Намерени са и различни останки и монети още от времето на римската империя, по време на управлението на Александър Велики. Това говори, че в близост до днешния град е имало селище от римски тип, което се е намирало на древен път в посока към Никопол. В резултат на върлуващата в римското селище бобонна чума обаче, населението е принудено да го напусне и така се заселва в днешното разположение на един от най-големите градове в област Плевен.

  До втората половина на 17-ото столетие в Славяново се заселва многобройна общност от хора, състояща се предимно от българи и турци. В годините на Кримската война се заселват още татари и черкези, което допринася още повече за колорита на населението. В онези години територията на населеното място не представлява нищо повече от малка низина, доста обрасла с непроходима тръстика. Също така има голямо наличие на изворна вода, а в околностите се простират големи по площ пространства с дъбови гори. Името Турски Тръстеник селището получава поради факта, че в него живеят доста турци. След края на освободителната война обаче по-голямата част от тях се изселват. През 1860 година местното население проявява инициативност в желанието да изгради собствен православен храм. През 1864 година Мустафа Чанашки успява да издейства ферман от султана за строеж, като отстъпва собствен парцел. Чанашки е тогавашният кмет на града, а самата църква е окончателно построена в сегашния си вид през 1870 година. Тя представлява кораб, издигнат високо над земята.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнска – източноправославна; мюсюлманска – сунитска.


Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Училище „Христо Ботев“, което е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен и на званието „Национален първенец по опазване на околната среда“ и почетно знаме.
  • Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“, основано през 1923 г.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Дом за възрастни хора „Свети Лазар“
  • Картонажен цех
  • Лековит минерален извор. Не работи
  • Млечни продукти Лазарова
  • Паметник над гроба на генерал-майор Вилхелм Олдекоп, командир на 2-ра бригада от 9-а кавалерийска дивизия, починал на 9 септември 1877 г. поставен от военната му част
  • Паметник над гроба на генерал-майор Вилхелм Олдекоп, поставен от съпругата и двамата му сина, посетили мястото през 1902 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор и панаир на 24 май.

Празник по случай обявяването на Славяново за град 4 септември.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Открита през 1983 г. минерална баня.

Град Славяново е побратимен с:

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболен клуб „Вихър“ е създаден през 1922 г. До 1955 – 1960 г. в Славяново съществуват още 4 футболни отбора.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Най-известното ястие е разновидност на боб и пълнени чушки, наречена „Бобец от сладкия“ и яхния от сини сливи.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България