Славяносръбски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Славяносръбски
Говорел се е в: днешна Войводина и на други места
Район: Балкански полуостров
Общ брой говорещи: под милион
Ранглиста: мъртъв език от 70-те години на 19 век, но намерил отражение в съвременния т.нар. Шумадийско-войводински говор
Класификация Индоевропейски

 Славянски
  Южен
   Източен
    

Официално положение
Официален език на: книжовен език
Контролиран от: Матица Сръбска
Кодове на езика
ISO 639-1
ISO 639-2(B)
ISO 639-2(T)
SIL
Списанието «Славеносербски магазин» от 1768 г., т.е. точно век преди окончателната победа на Вуковата реформа

Славяносръбският език (славяносербскій, словенскій) (и на сръбски: Славеносрпски језик) е предходна и преходна форма към днешния книжовен сръбски език. Това е последния език засвидетелстван през 19 век на т.нар. расци.

Стематографията на Христофор Жефарович от 18 век е написана на славяносръбски език. Предходно, през 17 век е бил използван за просвета по време на католическата пропаганда по българските земи и хърватски език - на който излиза "Абагар".

Благодарение на делата на Вук Караджич (под менторството на Ерней Копитар, който прокарва книжовната южнославянска политика на Балканите на Австрийската империя), славяносръбският е изтласкан от употреба посредством неговата езикова и книжовна реформа, която е окончателно въведена за официална в Княжество Сърбия през 1868 г. по времето на разтурянето на Втората българска легия с крайното изгонване на турците от Белградската крепост (последвано от убийството на княз Михаил Обренович в края на тази 1868 г.).

С голямото преселение по Военната граница на Австрийската империя в края на 17, и началото на 18 век, пречанските сърби в рамките на Хабсбургската монархия развиват и създават свой книжовен език. Като писменост за своя говорим език, населението на Войводина по това време ползва руската кирилица на Петър Велики, основана на московския говор.

Славяносръбският е смесица между руския църковнославянски, наследил респективно старобългарския и среднобългарския, и народните сръбски говори, респективно българските такива. На практика този говорим език е смесица от западнобългарски със сръбски говори от Херцеговина на ерците и представлява един миксиран българо-сръбски говор - виж и шумадийско-войводински говор. Коректното наименование на този език е словенски (което ще рече славянски), но то не се използва, за да не се бърка със съвременния словенски език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]