Славянска беседа (хотел в София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хотел „Славянска беседа“
Местоположение в Столична община
ВидХотел
МестоположениеFlag of Bulgaria.svg София, България
Етажи5
Сайтslavyanska.com

Хотел „Славянска беседа“ е тризвезден хотел в София, един от първите, построени в столицата. Изграден е през 1935 г. от Георги Киселинчев.[1] Намира се в центъра на столицата, на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски“ и „Славянска“. Разполага с над 90 стаи, всяка със собствена баня и тоалетна, хладилен минибар и Wi-Fi. Луксозните стаи имат вани, балкони, климатици и други допълнителни удобства.[2]

Преди Деветосептемврийския преврат в хотела се провеждат срещи на представители на различни разузнавателни служби на Балканите, често присъстват офицери от Гестапо.[1] На 10 септември 1944 година в хотела се настанява новосформирания щаб на Народната милиция в София, оглавяван от Тодор Живков, който играе активна роля в започнатия от комунистите масов терор.[3] Там се докарват за разследване арестуваните министри, депутати, полицаи, държавни служители, общественици, интелектуалци и политици, като част от тях са ликвидирани на място.[4][3] През 1949 г. в хотел Славянска беседа завършва земния си път българската писателка и общественичка Ана Карима.[5]

При гостуванията си в България, Дина Шнайдерман винаги отсяда в хотел „Славянска беседа“.[6]

След Деветосептемврийския преврат хотелът е национализиран и до 1992 г. е държавна собственост. На 1 април 1992 г. е върнат на наследниците на собствениците.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Традицията „Славянска беседа“ навършва 75. // в-к „Народно дело“ (26). 2014. Архивиран от оригинала на 2014-02-20. Посетен на 2014-02-03.
  2. Slavyanska Beseda Hotel. // Посетен на 03 Feb 2014.
  3. а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 69.
  4. Мешкова, Поля и др. Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд. 1994.
  5. Ана Карима – жена по природа и воин по дух. // Блиц над 55. 2014.
  6. Искра Крапачева. Камиларов докара Паганини в Швеция. // в-к „Стандарт“ XVIII (6548). Архивиран от оригинала на 2014-02-23. Посетен на 2014-02-05.