Славянско въстание (983)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лютическо въстание
Немско разселване на изток
Die-Lieps-17-XII-2007-13.JPG
Езерото Липс, предполагаемо местонахождение на славянското средище Ретра
Информация
Период 983 г.
Място Саксонска източна марка
Резултат Германия губи контрол над Източносаксонската марка за два века
Територия Кралство Германия
Страни в конфликта
Kolovrat out of Slovanske-symboly (cropped).jpg Лютичи
Kolovrat out of Slovanske-symboly (cropped).jpg Ободрити
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Свещена Римска империя
Coat of arms of Lower Saxony.svg Саксония
Wappen Bistum Brandenburg.png Бранденбург
Wappen Bistum Havelberg.png Хафелберг
Wappen Erzbistum Magdeburg.png Магдебург

Славянското въстание или Лютическо въстание от 983 г. е въстание на славянските вендски племена лютичи и ободрити, живеещи източно от река Лаба. То е израз на тяхното противопоставяне спрямо християнизацията и включването им в Кралство Германия под короната на Императора на Свещената Римска империя.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

След експанзията на Хайнрих I Птицелов и сина му Ото I, приключили с победата над вендите при Рехница, на изток от германските земи е съдадено владението Саксонска източна марка под феодалното управление на Геро Железни. След смъртта на последния през 965 това владение се разпада на по-малки части. За да подобри контрола над тези населявани предимно от славяни земи, Ото I основава епископиите Бранденбург, Магдебург и Хафелберг, от които да се проведе активна мисионерска кампания по разпространение на християнството сред полабските славяни.

След смъртта на "Апостола на славяните" архиепископ Адалберт Магдебургски той е наследен от Гизелхер. Последният има императорската подкепа, но не и одобрението на собствената си енория, като лютичите дори опитват да го убият. Ото II е на военна кампания в Италия, от която така и не се завръща, оставяйки малолетния си наследник Ото III под опеката на консортите си Теофано Склирина и Аделхайд Бургундска. Този политически смут изглежда удобен за славянските князе и вождове и през лятото на 983 г. те въстават в Ретра.

Ход на въстанието[редактиране | редактиране на кода]

В Саксонската източна марка лютичите прогонват църковните и политическите представители на централната власт. Епископските седалища в Бранденбург и Хавелберг са превзети, манастирът Калбе - ограбен. Според съвременника на събитията Титмар Мерзебургски към бунта на лютичите скоро се присъединяват ободритите от епископия Олденбург ин Холщайн, които през 983 г. дори нападат Хамбург. Набързо събраната саксонска войска успешно задържа славяните отвъд Елба, но последните необезпокоявани овладяват териториите източно от реката, включващи Северната (отнета от Дитрих фон Халденслебен) и Билунгската марки.

Лужица и сорбските марки Майсен, Мерзебург, Цайц не се включват във въстанието. За да подчинят отново територията след 985 г. имперските принцове в съюз с полските князе Мешко I, а по-късно и Болеслав I, предприемат няколко ежегодни, но безуспешни военни похода. През 1003 г. крал Хайнрих II сключва съюз с лютичите и от 1004 г. води войни вместо с тях с бившия му съюзник Херцогство Полша на Болеслав I. По този начин славянско-езическото управление на лютичите се запазва до XII век.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Славянското въстание почти напълно спиране на заселването на немци на изток за следващите 200 години. Едва след Кръстоносният поход против славяните Албрехт Мечката и Хайнрих Лъва възстановяват немският контрол на изток от Елба, създавайки маркграфство Бранденбург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Fritze, Der slawische Aufstand von 983 – eine Schicksalswende in der Geschichte Mitteleuropas. Eckart Henning, Werner Vogel, Festschrift der landesgeschichtlichen Vereinigung für die Mark Brandenburg zu ihrem hundertjährigen Bestehen 1884–1984. Berlin 1984, S. 9–55.
  • Christian Lübke, Slavenaufstand. Lexikon des Mittelalters. 7, Sp. 2003f.