Сламино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сламино
Общи данни
Население 132 души[1] (15 юни 2022 г.)
6,52 души/km²
Землище 20,253 km²
Надм. височина 137 m
Пощ. код 8663
Тел. код 04775
МПС код У
ЕКАТТЕ 67177
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)

Сла̀мино е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Сламино се намира на около 22 km югоизточно от областния център Ямбол. Разположено е югозападно от Бакаджиците, край два малки притока на река Боадере (от поречието на Тунджа). Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо смолници.[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 147 m, в северния и североизточния му краища нараства до около 160 m, а в южния намалява до около 140 – 150 m.

Общинският път, минаващ през Сламино, води на югозапад през село Каравелово към връзка с първокласния републикански път I-7, на североизток – към връзка с третокласния републикански път III-5308 и с околните села Каменец, Саранско, Тамарино и други, а отклонение от него на югоизток води от Сламино до съседното село Робово.

В землището на Сламино има два микроязовира.[3][4]

Населението на село Сламино[5], наброявало 838 души към 1934 г. и 937 към 1946 г., намалява до 147 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 186 лица, за 179 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Сламино е споменато в османотурски регистри от 16 век и от 1606 г. под имената Салманлу и Салманлъ̀.[2]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Салманлари, Саманларе. Преименувано е на Сламино през 1934 г.[7][2][8]

Първото училище в селото е открито през 1882 г.[2] В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи на/за Народно основно училище (НОУ) „Иван Рилски“ – с. Сламино, Ямболско“ от периода 1936 – 1976 г.[9]

В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи на/за: Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Октомврийска революция“ – с. Сламино, Ямболско (1948 – 1958); Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Октомврийска революция“ – с. Сламино (1958 – 1975) (и фонд 764); Производствена бригада – с. Сламино при АПК – с. Тенево, Ямболско (1976 – 1987); Бригада за селскостопанско производство – с. Сламино (1987 – 1989); Кооперативно земеделско стопанство „Единство“ – с. Сламино (1990 – 1992) и Кооперативно земеделско стопанство в ликвидация – с. Сламино (1992 – 1995). Посочва се също Земеделска кооперация „Житен клас“ – с. Сламино, Ямболско със съхранени документи от периода 1992 – 2005 г.[10]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В село Сламино се изповядва православно християнство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Сламино към 2020 г. е център на кметство Сламино.[11][12]

В село Сламино към 2020 г. има:

  • действащо читалище „Христо Ботев – 1929“;[13][14]
  • действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети Йоан Рилски“[15] (построена през 1929 г.[16]);
  • пощенска станция.[17]

Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Сламино са открити[2]:

  • останки от три антични (тракийски и римски) селища;
  • на около 2 km северозападно от селото, върху купеновиден връх – следи от тракийска крепост;
  • на 3 – 4 km южно от селото – останки от късноантично и от средновековно българско селище.


Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 4069, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  3. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Регистър на язовирите (MS Excel document); язовири Сламино-1 и Сламино-2
  4. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Сламино, поземлени имоти 67177.27.139 и 67177.13.143, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 2020-04-17 
  5. Справка за населението на с. Сламино, общ. Тунджа, обл. Ямбол
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Сламино, община Тунджа
  7. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 247
  8. Справка за с. Сламино, общ. Тунджа, обл. Ямбол към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „С“, фонд 915, Народно основно училище (НОУ) „Иван Рилски“ – с. Сламино, Ямболско, 1936 – 1976
  10. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „С“, фонд 170, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Октомврийска революция“ – с. Сламино, Ямболско 1948 – 1959, 1967 – 2006; Промени в наименованието на фондообразувателя
  11. Справка за събитията за кметство Сламино
  12. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Ямбол, Кметство Сламино
  13. Детайлна информация за читалище „Христо Ботев – 1929“, село Сламино, община Тунджа, област Ямбол
  14. Информационна карта за 2016 г., читалище „Христо Ботев – 1929“, село Сламино, община Тунджа, област Ямбол
  15. Национален регистър на храмовете в Република България, село Сламино, област Ямбол
  16. Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Ямболска духовна околия, с. Сламино – храм „Свети Йоан Рилски“ – 1929 г., архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908183946/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sliven_diocese_temples.xml, посетен на 2020-04-17 
  17. Български пощи, Пощенски станции, област Ямбол, 8663 Сламино