Слана бара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слана бара
Общи данни
Население 494 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,739 km²
Надм. височина 38 m
Пощ. код 3728
Тел. код 094
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 67180
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, НА, …)
Кметство
   кмет
Слана бара
Севделин Младенов
(ГЕРБ)

Сла̀на ба̀ра е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 6 км югозападно от град Видин. Многоотраслово аграрно стопанство. Железопътна спирка на линията от Мездра за Видин. Историята на селото е многовековна. Тя е повече от четиристотин години. В селото има православен храм „Възнесение Господне“, който е построен през 1856 г. В църквата има икони на Дичо Зограф, подписани от май до септември 1867 година.[1] В селото се намира и читалище, казващо се „Съгласие“. В него се намират над 1000 тома художествена и научна литература.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1950-1951 година, по време на колективизацията, 2 семейства (8 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

християнство, източноправославно вероизповедание.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

кметство, пощенска служба, здравна служба, полудневна детска градина, православна църква, библиотека.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Писмена история на селото написана от д-р Бърни Бончев, икони, футболно игрище, наблизо до селото на път за град Видин се намира отводнително съоръжение, дига. Тя е построена заради голямото наводнение във Видин и околностите от 1942 г. Селото носи сегашното си име от 14.08.1934 г. На тази дата с указ на Негово Величество Цар Борис III селото е преименувано от с. Татарджик на с. Слана бара. Това име се запазва и до днес. Първите заселници на селището се заселват откъм югоизточната страна на днешното село, което постепенно започва да расте на северозапад. Селото е било арена на бойни действиа по време на Сръбско-Българската война от 1885 г. Най-отглежданите земеделски култури са: пшеница, царевица, слънчоглед. Отглежда се също и люцерна и овес. Развито е и винаро-лозарството. Отглеждат се масово и следните животни: кози, овце, крави, свине, коне, магарета. Застъпено е и зеленчукопроизводството, а също така и градинарството, овощарството.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

събор на селото, провеждан ежегодно на Възнесение, Зарязване на лозята на 14 февруари, лазаруване.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Върбан Качов Младенов – участник във Втората Световна Война, участвал в боевете на българската армия на унгарска територия като част от антихитлеристката коалиция.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

„История на Слана бара“

Други[редактиране | редактиране на кода]

От 2001 г. в селото вече може да се гледа кабелна телевизия. Наблизо до селото на път за железопътната спирка се намира асфалтова база. Ето и някои по-известни местности в землището на селото: Крушака, Бабачковото, Беговото и други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 206.