Слана бара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Слана бара
Общи данни
Население 494 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,739 km²
Надм. височина 36 m
Пощ. код 3728
Тел. код 094
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 67180
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Видин
Огнян Ценков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Слана бара
Севделин Младенов
(ГЕРБ)

Сла̀на ба̀ра е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 6км. югозападно от град Видин. Многоотраслово аграрно стопанство. Железопътна спирка на линията от Мездра за Видин. Историята на селото е многовековна. Тя е повече от четиристотин години. В селото има православен храм "Свето Възнесение Господне", който е построен през 1856 г.. В селото се намира и читалище, казващо се "Съгласие". В него се намират над 1000 тома художествена и научна литература.

Съседни села са: Новеселци, Бела Рада, Рупци, гр. Дунавци, с. Търняне, с. Буковец и гр. Видин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

християнство, източноправославно вероизповедание.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

кметство, пощенска служба, здравна служба, полудневна детска градина, православна църква, библиотека.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Писмена история на селото написана от д-р Бърни Бончев, икони, футболно игрище, наблизо до селото на път за град Видин се намира отводнително съоръжение, дига. Тя е построена заради голямото наводнение във Видин и околностите от 1942 г.. Селото носи сегашното си име от 14.08.1934 г.. На тази дата с указ на Негово Величество Цар Борис III селото е преименувано от с. Татарджик на с. Слана бара. Това име се запазва и до днес. Първите заселници на селището се заселват откъм югоизточната страна на днешното село, което постепенно започва да расте на северозапад. Селото е било арена на бойни действиа по време на Сръбско-Българската война от 1885 г.. Най-отглежданите земеделски култури са: пшеница, царевица, слънчоглед. Отглежда се също и люцерна и овес. Развито е и винаро-лозарството. Отглеждат се масово и следните животни: кози, овце, крави, свине, коне, магарета. Застъпено е и зеленчукопроизводството, а също така и градинарството, овощарството.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

събор на селото, провеждан ежегодно на Възнесение, Зарязване на лозята на 14 февруари, лазаруване.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Върбан Качов Младенов — участник във Втората Световна Война, участвал в боевете на българската армия на унгарска територия като част от антихитлеристката коалиция.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

„История на Слана бара“

Други[редактиране | редактиране на кода]

От 2001 г. в селото вече може да се гледа кабелна телевизия. Наблизо до селото на път за железопътната спирка се намира асфалтова база. Ето и някои по-известни местности в землището на селото: Крушака, Бабачковото, Беговото и други.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]