Направо към съдържанието

Слана бара

Слана бара
България
43.9692° с. ш. 22.8066° и. д.
Слана бара
Област Видин
43.9692° с. ш. 22.8066° и. д.
Слана бара
Общи данни
Население341 души[1] (15 март 2024 г.)
29,1 души/km²
Землище11,739 km²
Надм. височина38 m
Пощ. код3728
Тел. код094
МПС кодВН
ЕКАТТЕ67180
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Кметство
   кмет
Толя Иванова
Слана бара в Общомедия

Сла̀на ба̀ра е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.

Селото се намира на 6 км югозападно от град Видин. Многоотраслово аграрно стопанство. Железопътна спирка на линията от Мездра за Видин. Историята на селото е многовековна. Тя е повече от четиристотин години. В селото има православен храм „Възнесение Господне“, който е построен през 1856 г. В църквата има икони на Дичо Зограф, подписани от май до септември 1867 година.[2] В селото се намира и читалище, казващо се „Съгласие“. В него се намират над 1000 тома художествена и научна литература.

През 1950 – 1951 година, по време на колективизацията, 2 семейства (8 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 431 100,00
Българи 422 97,91
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 8 1,85

християнство, източноправославно вероизповедание.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

кметство, пощенска служба, здравна служба, полудневна детска градина, православна църква, библиотека.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Писмена история на селото написана от д-р Бърни Бончев, икони, футболно игрище, наблизо до селото на път за град Видин се намира отводнително съоръжение, дига. Тя е построена заради голямото наводнение във Видин и околностите от 1942 г. Селото носи сегашното си име от 14.08.1934 г. На тази дата с указ на Негово Величество Цар Борис III селото е преименувано от с. Татарджик на с. Слана бара. Това име се запазва и до днес. Първите заселници на селището се заселват откъм югоизточната страна на днешното село, което постепенно започва да расте на северозапад. Селото е било арена на бойни действиа по време на Сръбско-Българската война от 1885 г.

Най-отглежданите земеделски култури са: пшеница, царевица, слънчоглед. Отглежда се също и люцерна и овес. Развито е и винаро-лозарството. Отглеждат се масово и следните животни: кози, овце, крави, свине, коне, магарета. Застъпено е и зеленчукопроизводството, а също така и градинарството, овощарството.

събор на селото, провеждан ежегодно на Възнесение, Зарязване на лозята на 14 февруари, лазаруване.

Върбан Качов Младенов – участник във Втората Световна Война, участвал в боевете на българската армия на унгарска територия като част от антихитлеристката коалиция.

„История на Слана бара“

От 2001 г. в селото вече може да се гледа кабелна телевизия. Наблизо до селото на път за железопътната спирка се намира асфалтова база. Ето и някои по-известни местности в землището на селото: Крушака, Бабачковото, Беговото и други.

  1. www.grao.bg
  2. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 206.
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)