Слатина (дем Мъглен)
Тази статия е за селото в Гърция. За други значения вижте Слатина.
| Слатина Χρυσή | |
| — село — | |
 Икона на света Злата в църквата на нейното родно село Слатина, 1886 г. | |
  Слатина  Слатина  Слатина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 256 души (2021 г.) |
Слатина или Слатино (на гръцки: Χρυσή, Хрисѝ, до 1926 година Ζλάτινα, Златина[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 120 m надморска височина на 5 km южно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Край село Слатина са развалините на средновековната крепост Мъглен,[3] отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица[4] срещу войските на Василий II Българоубиец, който я превзема в 1015 година.[5] Крепостта е обявена за археологически обект в 1980 година.[6] Южно от селото има останки от антично селище, свързано с античния град Алорос.[7] В селото в XVIII век е родена и живяла до смъртта си св. Злата Мъгленска – българска светица.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В средата на XVIII век Слатина е село в нахия Караджа ова, каза Енидже Вардар. По това време селото води съдебен спор с жителите на съседното село Каплян, които са обвинени в насилственото отнемане на пасищата на Слатина.[8] В селото е разположена старата църква „Света Злата (Слатина)|Света Злата“.[9]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Слатино (Slatino) е посочено като село във Воденска каза с 69 къщи и 146 жители българи.[10]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Слатино живеят 950 българи-мохамедани.[11]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Слатина с 42 жители българи християни и 980 българи мюсюлмани.[2]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слатина има 86 къщи славяни мохамедани и 5 къщи цигани християни.[12]
В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени 270 малоазиатски и понтийски гърци, бежанци от Турция.[2] В 1926 година селото е преименувано на Хриси на името на българската светица Злата Мъгленска, родена и починала в селото.[13] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 159 бежански семейства и 664 души.[14]
Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а турският - слабо.[15]
Населението се изселва към големите градове. В селото се произвежда жито, тютюн, овошки, като частично е развито и скотовъдството.[16]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чаир[17] | Τσαΐρι | Ливади | Λιβάδι[18] | местност на Ю от Слатина[17] |
| Гримна[17] | Γκρύμνα | Врахиоли | Βραχιόλι[18] | връх в Паяк на И от Слатина[17] |
| Оба[17] | Όβάς | Авгулас | Αύγουλάς[18] | местност на С от Слатина[17] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 657[2] | 641[2] | 575[2] | 825[2] | 812[2] | 834[2] | 613[2] | 450[2] | 461[2] | 395 | 281 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Слатина
Николаос Ксенитидис (1928 – 2017), благотворител, понтиец
Злата Мъгленска (? – 1795), българска и гръцка светица
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Χρυσή, www.exaplatanos.com, архив на оригинала от 10 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111010211704/http://www.exaplatanos.com/dimi/chrisi.html, посетен на 27 март 2011
- ↑ Пламен Павлов, Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000.
- ↑ Чолпанов, Борис. Векове от слава, том 1. Военно издателство, 1976. с. 90.
- ↑ Η Χρυσή // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1 /Φ43/56014/2795/25-5-2012 - ΦΕΚ 223/ΑΑΠ/15-6-2012 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 април 2018.[неработеща препратка]
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
