Слатина (дем Мъглен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За други значения вижте Слатина.

Слатина
Χρυσή
— село —
Развалините на крепостта Мъглен край Слатина
Развалините на крепостта Мъглен край Слатина
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 93 m
Население (2001) 395 души

Слатина или Слатино (на гръцки: Χρυσή, Хрисѝ, до 1926 Ζλάτινα, Златина[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Селото има население от 395 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 5 километра южно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Край село Слатина са развалините на средновековната крепост Мъглен,[2] отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица [3] срещу войските на Василий II Българоубиец, който я превзема в 1015 година.[4] Крепостта е обявена за археологически обект в 1980 година.[5] Южно от селото има останки от антично селище, свързано с античния град Алорос.[6] В селото в XVIII век е родена и живяла до смъртта си св. Злата Мъгленска – българска и гръцка светица.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XVIII век Слатина е село в нахия Караджа ова, каза Енидже Вардар. По това време селото води съдебен спор с жителите на съседното село Каплян, които са обвинени в насилственото отнемане на пасищата на Слатина.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слатино (Slatino) е посочено като село във Воденска каза с 69 къщи и 146 жители българи.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Слатина (Слатино) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 950 българи-мохамедани.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени малоазиатски и понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1926 година селото е преименувано на Хриси на името на българската и гръцка светица Злата Мъгленска, родена и починала в селото.[10] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 159 бежански семейства и 664 души.[11]

Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а турският - слабо.[12]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1920 – 641 жители
  • 1961 – 834 жители
  • 1991 – 461 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слатина

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζλάτινα -- Χρυσή
  2. Χρυσή, www.exaplatanos.com
  3. Пламен Павлов, Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000.
  4. Чолпанов, Борис. Векове от слава, том 1. Военно издателство, 1976. с. 90.
  5. Η Χρυσή. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  6. ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1 /Φ43/56014/2795/25-5-2012 - ΦΕΚ 223/ΑΑΠ/15-6-2012. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 април 2018.
  7. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158 – 159.
  9. Кънчов, Васил. Енидже-Вардарска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 148.
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
     Портал „Македония“         Портал „Македония