Слатина (дем Нестрам)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Слатина.
| Слатина Χρυσή | |
| — село — | |
  Слатина  Слатина  Слатина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Грамос |
| Надм. височина | 1130 m |
| Население | 96 души (2021 г.) |
Слàтина (на гръцки: Χρυσή, Хриси, до 1926 година Σλάτινα, Слатина[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Слатина е разположено в долината на Сарандапорос между планините Горуша (Войо) от изток и Аренес от запад на надморска височина от 1130 m.[2] Макар и част от македонския дем Нестрам Слатина географски принадлежи към Епир, а не към Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Слатина е споменато със 17 глави на семейства и един неженен: Витан, Койо, Васил, Войнак, Анастас, Гюро, Петру, Гюро, Тодор, Алекса, Димос, Йорги, Михал, Никола, Новак, Михо, Насто и Мане. Общият приход за империята от селото е 1499 акчета[3] На базата на говора на местното качаунско население, включително на данни от топонимията, лексиката и граматиката, Благой Шклифов смята, че в миналото жителите на селото са говорели български език и са погърчени след началото на ХVІІІ век.[4]
В края на XIX век Слатина е село в Борботска нахия в Костурска каза. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Слатина е представено грешно като село в Хрупищка каза със 120 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слатино е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 40 къщи.[6]
Гръцка статистика от 1905 година показва Слатина като село с 500 жители гърци.[7]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Слатина (Σλάτινα), село в Борботската нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 500 православни гърци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Хриси.
Селото традиционно се занимава с експлоатация на гората и в по-малка степен със земеделие и скотовъдство.[2]
По време на Гражданската война пострадва силно, 6 деца са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[9] След войната започва засилене емиграция.[2]
От 1997 година Слатина е част от община Аренес, която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Свинделио[11] | Σφιντέλιο | Ксефото | Ξέφωτο[12] | връх в Горуша (1120 m), ЮИ от Слатина[11] |
| Гьоли[11] | Γκιόλι | Анадрес | Ανάδρες[12] | местност в Грамос, ЮЗ от Слатина[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 349[2] | 325[2] | 383[2] | 507[2] | 385[2] | 428[2] | 333[2] | 252[2] | 215[2] | 210 | 124 | 96 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Йоанис Зисис (1850 – ?), деец на гръцката пропаганда в Македония, по произход от Слатина- Константин Зиси – Нередски (? – 1900), гръцки свещеник, по произход от Слатина
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Στεφόπουλος, Ανδρέας. Το γλωσσάρι της Χρυσής Καστοριάς // Μακεδονικά (18). с. 241 – 287.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 41. (на македонска литературна норма)
- ↑ .Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 82
- ↑ Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, с. 65, бел. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xrisi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 105. (на гръцки)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040522/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/091.htm, посетен на 14 ноември 2007
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010
- 1 2 3 4 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
