Направо към съдържанието

Слатина (дем Нестрам)

Вижте пояснителната страница за други значения на Слатина.

Слатина
Χρυσή
— село —
Гърция
40.2739° с. ш. 20.9739° и. д.
Слатина
Западна Македония
40.2739° с. ш. 20.9739° и. д.
Слатина
Костурско
40.2739° с. ш. 20.9739° и. д.
Слатина
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областГрамос
Надм. височина1130 m
Население96 души (2021 г.)

Слàтина (на гръцки: Χρυσή, Хриси, до 1926 година Σλάτινα, Слатина[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Слатина е разположено в долината на Сарандапорос между планините Горуша (Войо) от изток и Аренес от запад на надморска височина от 1130 m.[2] Макар и част от македонския дем Нестрам Слатина географски принадлежи към Епир, а не към Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Договор между Палеохорската община и слатински майстори за строежа на църквата „Свети Архангели“, 17 август 1899 година

В османските данъчни регистри от средата на XV век Слатина е споменато със 17 глави на семейства и един неженен: Витан, Койо, Васил, Войнак, Анастас, Гюро, Петру, Гюро, Тодор, Алекса, Димос, Йорги, Михал, Никола, Новак, Михо, Насто и Мане. Общият приход за империята от селото е 1499 акчета[3] На базата на говора на местното качаунско население, включително на данни от топонимията, лексиката и граматиката, Благой Шклифов смята, че в миналото жителите на селото са говорели български език и са погърчени след началото на ХVІІІ век.[4]

В края на XIX век Слатина е село в Борботска нахия в Костурска каза. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Слатина е представено грешно като село в Хрупищка каза със 120 жители българи.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слатино е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 40 къщи.[6]

Гръцка статистика от 1905 година показва Слатина като село с 500 жители гърци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Хриси.

Селото традиционно се занимава с експлоатация на гората и в по-малка степен със земеделие и скотовъдство.[2]

По време на Гражданската война пострадва силно, 6 деца са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[8] След войната започва засилене емиграция.[2]

От 1997 година Слатина е част от община Аренес, която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Слатина на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Свинделио[10] Σφιντέλιο Ксефото Ξέφωτο[11] връх в Горуша (1120 m), ЮИ от Слатина[10]
Гьоли[10] Γκιόλι Анадрес Ανάδρες[11] местност в Грамос, ЮЗ от Слатина[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 349[2] 325[2] 383[2] 507[2] 385[2] 428[2] 333[2] 252[2] 215[2] 210 124

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 41. (на македонска литературна норма)
  3. .Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 82
  4. Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, с. 65, бел. 2.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xrisi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040522/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/091.htm, посетен на 14 ноември 2007 
  9. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  10. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)