Следите остават
| Следите остават | |
|---|---|
| Режисьори | Петър Б. Василев |
| Продуценти | Българска кинематография |
| Сценаристи | Павел Вежинов |
| В ролите | Красимир Медарев Вера Драгостинова Стефан Данаилов Георги Наумов |
| Музика | Парашкев Хаджиев |
| Оператор | Бончо Карастоянов |
| Монтаж | Катя Василева |
| Жанр | Детски приключенски филм |
| Премиера | 3 септември 1956 г. |
| Времетраене | 100 минути |
| Страна | |
| Език | Български |
| Цветност | черно-бял |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Следите остават“ е български игрален филм (детски, приключенски) от 1956 година на режисьора Петър Б. Василев. Сценарият е на Павел Вежинов и представлява адаптация на неговия едноименен роман. Оператор е Бончо Карастоянов. Музиката във филма е композирана от Парашкев Хаджиев.
Сюжетът на „Следите остават“ се вписва в пропагандната линия на комунистическия режим в средата на 50-те години — група деца проявяват бдителност и разкриват нелегална опозиционна група, която подготвя терористичен акт. След завършването на филма учениците са водени организирано да го гледат и в училищата са провеждани специални обсъждания.[1]
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Група деца, прекарващи ваканцията на улицата, случайно откриват ключ, който връщат на притежателя му — Тороманов (Никола Узунов). Неговото поведение им се вижда подозрително и Пешо (Красимир Медарев), Веско (Стефан Данаилов), Чали (Георги Наумов), Юлия (Вера Драгостинова) и Бебо (Валентин Василев) започват да го следят. Те установяват, че Тороманов често посещава една кооперация, в която оставя хранителни продукти. С помощта на живеещата там Живка (Мики Чернева) те разбират, че той ходи в апартамент, който трябва да е празен, тъй като собствениците му са на продължителна почивка.
През една нощ Пешо се опитва да проникне в апартамента и е заловен от укриващи се там трима „диверсанти“. Юлия го проследява и след като той не излиза от сградата, съобщава за това на Държавна сигурност. Полковник Филипов (Любомир Кирилов) освобождава оставения в апартамента Пешо, но „диверсантите“ са избягали. Въпреки това, благодарение на водения от децата дневник на проследяването на Тороманов, става ясно, че те готвят терористичен атентат в мина „Зелен бор“. Полковник Филипов и Пешо заминават за мина „Зелен бор“ и с помощта на местни сътрудници на Държавна сигурност залавят в близкото село „диверсантите“, един от които е убит.
В епилога децата празнуват рождения ден на Юлия и се разхождат с песни из парка.
Продукция[редактиране | редактиране на кода]
„Следите остават“ е дебютният филм на режисьора Петър Б. Василев и на сценариста Павел Вежинов (наред със снимания по същото време „Това се случи на улицата“), както и за повечето участващи в него деца. Сред тях са Стефан Данаилов и Георги Наумов, които по-късно имат успешна актьорска кариера.[2]
Снимките на филма продължават необичайно дълго — от юни 1955 до лятото на 1956 година, което създава известни проблеми с промяната на външния вид на децата. По тази причина във филма се виждат портрети на диктатора Вълко Червенков, който изпада в немилост половин година преди премиерата.[3]
Музиката във филма се изпълнява от симфоничния оркестър на кинематографията с диригент Васил Стефанов.
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
| Роля | Изпълнител |
|---|---|
| Пешо | Красимир Медарев |
| Юлия | Вера Драгостинова |
| Веско | Стефан Данаилов |
| Чарли | Георги Наумов |
| Бебо | Валентин Василев |
| Живка | Мики Чернева |
| Италианчето | Марио Сабиази |
| Дончо | Гриша Бояджиев |
| Червенокосият | Сашо Александров |
| полковник Филипов | Любомир Кирилов |
| капитан Наумов | Иван Комитов |
| Тороманов | Никола Узунов |
| Тороманова | Таня Икономова |
| бащата на Пешо | Желчо Мандаджиев |
| майката на Пешо | Пенка Мандаджиева |
| бащата на Юлия | Андрей Чапразов |
| майката на Юлия | Валентина Борисова |
| бащата на Бебо | Борис Сарафов |
| майката на Бебо | Лили Попиванова |
| зъболекаря | Любомир Бобчевски /заслужил артист/ |
| Диверсанти | |
| шеф | Ганчо Ганчев |
| радист | Пенчо Петров |
| диверсант | Михаил Коцев |
| шофьор | Никола Караджов |
| ятак | Иван Стефанов |
| В епизодите | |
| бай Ламби | Герасим Младенов |
| директор на мината | Стефан Петров |
| Надя Вакъвчиева | |
| Георги Георгиев | |
| войник | Димитър Бочев |
| Александър Христов | |
| Начко Абаджиев | |
| Петко Иванчев | |
| Васко Константинов |
Творчески и технически екип[редактиране | редактиране на кода]
| Сценарий | Павел Вежинов |
| Режисьори | Режисьор-постановчик: Петър Б. Василев Втори режисьор: Яким Якимов Асистент-режисьор: Христо Бучуков Помощник режисьори: Михаил Лазаров Дора Тодорова |
| Оператори | Главен оператор: Бончо Карастоянов оператори: Илия Балсамаджиев Сава Бояджиев Ненчо Червенков |
| Художници | Художник-постановчик: Ценко Бояджиев Художник по костюмите: Мария Сотирова Втори художник: Коста Костов |
| Музика | Парашкев Хаджиев |
| Звукооператор | Кирил Попов |
| Монтаж | Катя Василева |
| Грим | Стоил Митев |
| Комбинирани снимки: | Оператор: Богомил Петков Художник: Минчо Минчев |
| Музиката изпълнява симфоничният оркестър при управление на кинематографията |
Диригент: Васил Стефанов |
| Директор на филма | Дончо Тодоров |
| Производство | Българска кинематография Студия за игрални филми „София“ /Copyright © 1956/ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- Цитирани източници
- Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2008. ISBN 9789540902814.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Следите остават“ в
Internet Movie Database - „Следите остават“ в сайта bgmovies.org
- „Следите остават“ в сайта на Българската национална филмотека
| |||||||||||||||||