Слепоочен дял
Челен дял
Теменен дял
Тилен дял
Слепоочен дял
Слепоочният дял (lobus temporalis) е един от четирите дяла на крайния мозък. Изграден е от три успоредно вървящи извивки: gyrus temporalis superior, gyrus temporalis medius и gyrus temporalis inferior. Те са разделени от двете бразди sulcus temporalis superior и sulcus temporalis inferior.[1] Слепоочният дял е отделен отгоре от челния и теменния дял от дълбоката бразда sulcus lateralis.[2]
Този дял отговаря за паметта, слуха – една от най-важните му задачи, тъй като там се намира последният участък от слуховия път, който отговаря за предаването на сигналите от сетивните клетки в кохлеята. В слепоочния дял се намира така нареченият център на Вернике, отговорен за разбирането на устна или писмена реч.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Анатомия на човека. Учебник за студенти по медицина и стоматология. II част. София, Медицина и физкултура, 1996. с. 231.
- ↑ Кутлев, Атанас. Краен мозък (Telencephalon, Cerebrum) // Фрамар. Посетен на 14 юни 2025.
- ↑ Eckhard, Klara. Temporallappen (Lobus temporalis) // Medi-Karriere. Посетен на 14 юни 2025. (на немски)
Тази статия за анатомична структура все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|
