Слепче (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (община Долнени).

Слепче
Слепче
— село —
Дом на културата в центъра на селото
Дом на културата в центъра на селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.2333° с. ш. 21.175° и. д.
Слепче
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 679 m
Население 719 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Слепче в Общомедия

Слепче (изписване до 1945 година: Слѣпче; на македонска литературна норма: Слепче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Слепченският манастир

Селото е разположено в източните склонове на Илиница, на 3,3 km северно от общинския център Демир Хисар. Землището на Слепче е 24,5 km2, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.[1]

Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове – Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“. Част от манастирския комплекс е и „Свети Йоан Богослов“, която е от XVII век. Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година.[1][2] Край селото е и манастирът „Света Богородица“ на мястото на бившето село Добромирово.[1]

В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[3]

Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на XIX век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.[4] В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.

През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[9]

Националност Всичко
македонци 718
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слепче
  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Йошев Трайчев, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангеле Янкулев Карев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Христов Нейчов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина.[12] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Цветков Кузманов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Богойов Карев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Пере Тасев Симонов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Стефанов Налов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Macedonia.svg Славко Кръстевски (р. 1939), северномакедонски писател
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Петров Мицков, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Блажев Христев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Нечов Налов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Петрев Башев, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Силянов Мияйлев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Христов Налов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Христе Котев Балулов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христе Стефанов Теков, български революционер от ВМОРО[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Слепче. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 72. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
  8. Слепче на сайта на община Демир Хисар
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 770.
  13. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
  14. а б в г д Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония