Сливенски манастир
| Сливенски манастир „Свети Николай“ Αγίου Νικολάου Σλίβενης | |
|---|---|
 Католиконът на манастира | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Сливени |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Четирок |
| Изграждане | 1716 година |
| Статут | действащ храм |
Сливенският манастир „Свети Николай“ (на гръцки: Μονή Αγίου Νικολάου Σλίβενης или Κορομηλιάς) е манастир в Егейска Македония, Гърция.[1] Манастирът е разположен в Костурската котловина на 9 километра западно от град Костур на левия бряг на Рулската река, в западното подножие на планината Саракина. Манастирът е на територията на дем Костур на един километър от село Сливени, прекръстено през 1928 на Коромилия. Манастирът е подчинен на Костурската митрополия.[1]
Манастирът е основан в 1716 година от мoнаха Мелетий. На практика е продължение на византийския манастир „Свети Архангели“, намирал се на север в пролома на Сливени,[1] разположен в или близо до крепостта Градища - сравнително голямо, около 20 декара, средновековно укрепено селище.[2]
Смята се, че по времето на съществуването на Охридската архиепископия в манастира е имало духовно училище с пансион. Към началото на 70-те години на ХIХ век костурският владика Никифор унищожава всички славянски ръкописи в Сливенския манастир.[3]
По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908) манастирът, под ръководството на игумена си става убежище на гръцките андарти, воюващи с четите на ВМОРО и затова на 8 март 1905 година е изгорен от български чети, а игуменът Антим и монахът Дамян Х. Тоскос са убити.[4][5] От изгарянето оцелява само една сребърна мощехранителница с мощи на Свети Николай и други светци, която е в Чуриловския манастир.[6] Като отмъщение през май гръцки чети нападат съседното българско село Жупанища.[7][1]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Γ. Αλεξίου, Η ιερά μονή Αγίου Νικολάου (Σλίβενης) Κορομηλιάς, εκδ. Αλεξίου, Καστοριά, 2005
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο). // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
- ↑ Η βυζαντινή μονή των Ταξιαρχών στην Κορομηλιά Καστοριάς. // Fiout, 8 Νοεμβρίου 2021. Посетен на 10 декември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 29.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
- ↑ Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001 г., стр. 359.
- ↑ Ο εθνομάρτυρας Αρχιμανδρίτης Άνθιμος Γιοβανόπουλος († 1905). // Φως της Καστοριάς, 25 ноември 2011. Посетен на 18 юли 2015.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 177 – 178.
Портал „