Сливенски манастир
| Сливенски манастир „Свети Николай“ Αγίου Νικολάου Σλίβενης | |
 Католиконът на манастира | |
 Местоположение в Сливени | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Сливени |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Четирок |
| Изграждане | 1716 година |
| Статут | действащ храм |
| Сливенски манастир „Свети Николай“ в Общомедия | |
Сливенският манастир „Свети Николай“ (на гръцки: Μονή Αγίου Νικολάου Σλίβενης или Κορομηλιάς) е манастир в Егейска Македония, Гърция. Манастирът е подчинен на Костурската митрополия и е без монаси, метох на Олищкия манастир.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен в Костурската котловина на 9 km западно от град Костур на левия бряг на Рулската река, в западното подножие на планината Саракина. Манастирът е на територията на дем Костур на 1 km от село Сливени, прекръстено през 1928 на Коромилия.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът е основан в 1716 година от мoнаха Мелетий. На практика е продължение на византийския манастир „Свети Архангели“, намирал се на север в пролома на Сливени,[1] разположен в или близо до крепостта Градища - сравнително голямо, около 20 декара, средновековно укрепено селище.[2]
По времето на съществуването на Охридската архиепископия в манастира е имало духовно училище с пансион. Към началото на 70-те години на ХIХ век владиката Никифор I Костурски унищожава всички славянски ръкописи в Сливенския манастир.[3]
По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908) манастирът, под ръководството на игумена си става убежище на гръцките андарти, воюващи с четите на ВМОРО и затова на 8 март 1905 година е изгорен от български чети, а игуменът Антим и монахът Дамян Х. Тоскос са убити.[4][5] От изгарянето оцелява само една сребърна мощехранителница с мощи на Свети Николай и други светци, която се пази в Чуриловския манастир.[6] Като отмъщение през май гръцки чети нападат съседното българско село Жупанища.[7][1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Γ. Αλεξίου, Η ιερά μονή Αγίου Νικολάου (Σλίβενης) Κορομηλιάς, εκδ. Αλεξίου, Καστοριά, 2005
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο) // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
- ↑ Η βυζαντινή μονή των Ταξιαρχών στην Κορομηλιά Καστοριάς // Fiout, 8 Νοεμβρίου 2021. Посетен на 10 декември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 29.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 359.
- ↑ Ο εθνομάρτυρας Αρχιμανδρίτης Άνθιμος Γιοβανόπουλος († 1905) // Φως της Καστοριάς, 25 ноември 2011. Посетен на 18 юли 2015.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 177 – 178.
