Сливица (село)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За лимфоидния орган вижте Сливица.
| Сливица Сливица | |
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Сливица | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 579 m |
| Население | 3 души (2002) |
| Пощенски код | 7225 |
| МПС код | BT |
| Сливица в Общомедия | |
Сливица (на македонска литературна норма: Сливица) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в долината на Църна (Черна), югоизточно от град Битоля.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски регистър за доганджиите в Румелия, за задълженията и земевладеенето им от началото на последната четвърт на XV век. От Сливица (Ишливниче) са регистрирани 7 домакинства с доход 394 акчета.[1]
В XIX век Сливица е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сливица има 230 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливица има 160 българи екзархисти.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители, всички македонци.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 3 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Сливица
Велко Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[5] и на Димко Сарванов[6]- Иван Баламезов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 179.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-04
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 5
| |||||||||||
