Сливица (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За лимфоидния орган вижте Сливица.

Сливица
Сливица
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
40.9667° с. ш. 21.6° и. д.
Сливица
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областПелагония
Надм. височина579 m
Население3 души (2002)
Пощенски код7225
МПС кодBT
Сливица в Общомедия

Сливица (на македонска литературна норма: Сливица) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долината на Църна (Черна), югоизточно от град Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жена на чешма в Сливица през Първата световна война. Съглашенска пощенска картичка

Селото се споменава в османски регистър за доганджиите в Румелия, за задълженията и земевладеенето им от началото на последната четвърт на XV век. От Сливица (Ишливниче) са регистрирани 7 домакинства с доход 394 акчета.[1]

В XIX век Сливица е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сливица има 230 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сливица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[3]

Мъже на коне в Сливица през Първата световна война. Френска пощенска картичка

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливица има 160 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители, всички македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 3
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Сливица
  • Велко Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[6] и на Димко Сарванов[7]
  • Иван Баламезов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 179.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007 
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 5