Сливница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.

Герб на Сливница
Сливница
Slivnica.JPG
Площадът на Сливница с паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г.
Общи данни
Население 7 186 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 7 665 (НСИ)
Землище 42,816 km²
Надм. височина 551 m
Пощ. код 2200
Тел. код 0727
МПС код СО
ЕКАТТЕ 67372
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Сливница
Васко Стоилков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
гр. Сливница
пл.”Съединение” 1
тел.: 0727/42300
факс: 0727/44377
e-mail: slivnitsa@slivnitsa.bg
сайтове
www.slivnitsa.bg
www.slivnitsa.com
Сливница в Общомедия

Слѝвница е български град в Западна България. Той се намира в Софийска област на 22 km от столицата София и в близост до градовете Брезник, Костинброд, Драгоман и Годеч. Градът е административен център на община Сливница.

Кмет на община Сливница е Васко Стоилков, който е градоначалник от 2011 г., а през 2015 г. пречели втори мандат.

География[редактиране | редактиране на кода]

Европейски път Е80 при Сливница

Град Сливница е разположен на площ от 187 km² в северозападната част на Софийската котловина, на 32 km от София и на 25 km от границата със Сърбия.

Сливница е разположена на международния път Е80 от Лисабон през София за Истанбул и на железопътната линията Мюнхен – София – Истанбул. Има пътни връзки с град Перник (Сливница – Брезник – Перник) и Северна България (Сливница – Опицвет – Беледие хан – проход Петрохан – Берковица). Градът се слави със студените зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му (от „сливане“). Надморската височина варира от 600 до 800 m. Приблизителни географски координати на Сливница са 42 градуса и 51 минути северна ширина и 23 градуса и 03 минути източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското ѝ местоположение в северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан.

Сливнишкото поле е „отворено“ на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад към Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните – към северните разклонения на планинската верига Люлин – Вискяр – Завалска планина – Гребен – Влашка планина.

Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера, приблизително преди 1 милион години.

През плиоценската епоха на незозойската ера, приблизително преди 5,3-2,6 млн.години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини. От бивше находище на ранно-плейстоценска сухоземна гръбначна фауна (някогашна взривена пещера) в хълма „Козяка“ до града са открити няколко десетки вида птици, бозайници, влечуги и земноводни. Находището се смята за едно от най-важните в цяла Европа от ранния плейстоцен.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Сливница“ е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 г.

Погледната на топографска карта, формата на застрояване на града наподобява огледалния образ на препинателния знак „запетая“. Тази форма е в тясна зависимост от хронологията на възникване и развитие на селището. Най-напред редично, по дължината на река Криворащица, е възникнала стара Сливница (Войнишката махала), по-късно по дължината на Сливнишка река са възникнали Портарева, Горна и Адамова махала, до като централната част, т.нар. „Паланка“, е възникнала като самостоятелно селище със стражеви функции.

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Сливница е обявен за град. [2]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общината
Побратимени градове

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Многофункционална зала „Арена Сливница“

На територията на общината има над 15 малки и средни предприятия.

Основно място заемат транспортът и ремонтът на тежкотоварни и лекотоварни автомобили. Автомобилният транспорт извършва голяма част от превозите на товари и пътници на дълги и къси разстояния.

Традиционно в района се добива варовик, основно в кариера „Козяк“ от фирма „Калцит“ ЕООД, производител на негасена вар. Строи се модерен завод за производство на строителни материали и консумативи.

Водещ сектор е селското стопанство като земеделието е концентрирано предимно в малки частни стопанства. Има 3 язовира, които се използват както за рибовъдство, така и през летните месеци за спортен риболов.

По-големи компании на територията на общината
Форд Мото-Пфое – Сливница
  • Мото-Пфое“ – официален вносител на автомобили Ford, Volvo, Land Rover, Jaguar, складова база в строеж;
  • „БЪЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД – център за ремонт и комплексно обслужване на транспортни средства.
  • „Калцит“ ЕООД – производител на негасена вар;
  • „ПЛЕНА България“ – дъщерна фирма на шведската компания PLENA Holding. Притежава завод за негасена вар в местността „Пуклина“, намиращ се в района на местността Три уши;
  • „Сливница 1968“
  • „БКС-Сливница“ ООД – частна строителна компания;
  • „КОЛОР 93 – МС“ ООД – основен производител в България на мазилката „КОЛОР КИТ“ („испанска стена“), както и строителни лепила за топлоизолационни системи;

px

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Военен клуб[редактиране | редактиране на кода]

Централен вход на Военния клуб

Историята на Военен клуб – Сливница е тясно свързана с историята на 25-ти Драгомански пехотен полк и Първа пехотна софийска дивизия.

През месец май 1921 г. село Сливница е предложено за постоянен гарнизон на Драгоманската дружина, която трябва да напусне Цариброд по силата на пагубния за България Ньойски договор от 1919 г.

През 1924 г. за командир на дружината е назначен полковник Ковачев. Негова е заслугата за построяването на сградата на Гарнизонното офицерско събрание, както се е наричал тогава Военният клуб. Мястото за строеж било подарено от родолюбивия сливничанин Павел Цветков през месец август 1925 г. Запазено е благодарствено писмо на дружинния командир до дарителя, заведено под № 2661 / 22.08.1925 г., в което се казва:

От името на офицерите от гарнизона Ви благодаря за готовността Ви да подарите за целта нужното място и Ви моля да определите деня, когато ще можете да бъдете между нас, за да се определи мястото и извършат формалностите по подаряването

За около година и половина е построена съществуващата днес сграда на клуба с киносалон – едно истинско украшение за Сливница по онова време. С построяването на сградата както пред офицерите от гарнизона, така и пред сливничани се открива възможността да ходят на кино, да провеждат събранията си на подходящо място.

В чест на 110 г. от Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 г. в една от залите на Военен клуб – Сливница е открит музей на Първа пехотна софийска дивизия. Военен клуб Сливница както в миналото така и днес играе значителна роля в задоволяване на информационните и културните потребности на военнослужещите и гражданите от региона.

Към настоящия момент клубът е затворен. Експозицията се намира в НИМ в София.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. св. Кирил и Методий“, Сливница
Паметник на Сръбско-българската война на път Е80 Сливница, автор Петко Москов
Градски стадион „Сливнишки герой“

Най-старата обществена сграда в града е храм „Св. св. Кирил и Методий“. Строежът му е започнат през 1878 г. и довършен през 1879 г. Днес в храма служи отец Георги.

През 1935 г. е започнато строителството на паметник-костница в памет на загиналите в Сливнишката битка (ноември 1885 г.), както и във войните от периода 1912 – 1918 г. Височината му е 20 метра, а в предната източна част е поставена скулптурна композиция на двама български воини, единият от които е ранен. Върху западната част на монумента е поставен полски топ, насочен символично на запад. Паметникът е открит през 1938 г. от цар Борис III. До 2005 г. паметникът на „Новото гробище над Сливница“ е част от 100 национални туристически обекта.

В основите на паметника е поставена стъклена капсула, в която е оставено послание към поколенията със следния текст:

Днес 10 ноември, 1938 лето, през мъдрото царуване на Борис III – цар на всички българи, и нейно величество царица Йоанна, милостива царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава село Сливница, се положи основният камък за увековечаване на безсмъртните покойници – паднали за величието на българското племе, паднали през войните от 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 г.

На северозапад от град Сливница се намират ниските височини „Три уши“, „Пуклина“ и „Мека црев“, станали известни в историята с героичната битка на младата българска армия, водена от княз Александър I Батенберг (5 – 7 ноември 1885 г.) по времето на Сръбско-българската война.

В Сливница е изграден музей на Първа пехотна софийска дивизия.[3]

На името на град Сливница е наречена сливнишката горска чучулига Lullula slivnicensis – фосилен вид от находището „Козяка“ край града отпреди 1,90 млн. г.[4]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 май – празник на града
  • Турнир по ускорен шахмат „Сливница Оупън“ – първоначално се провежда всяка година в съботата преди Великден, а в последните години се провежда около празника на града „24 май“. Организиран е от шахматен клуб „Сливнишки герой“.
  • От 20 години през месец октомври подофицерско дружество „Гургулят – потомци“ провежда национален туристически поход-поклонение „По алеята на безсмъртието – Сливница 1885“. Целта на похода е участниците в него да минат по стъпките на участниците в Съединението на България.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бюст-паметник на Пуне Колев (Дедо Пуне), дарил 21 дка за училището и църквата в град Сливница
Европейският шампион по самбо Мартин Маринков

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Спортното дружество Сливнишки герой развива няколко видове колективни спортове, сред които футбол (сезон 2011/2012 участва в Западна „Б“ ФГ), хандбал и шахмат.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 2014. Палеонтологичното находище на плиоценска фауна край гр. Сливница. – Природа, БАН, 1: 26 – 31.
  2. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  3. Музей на Първа пехотна софийска дивизия
  4. Boev, Z. 2012. Neogene Larks (Aves: Alaudidae (Vigors, 1825)) from Bulgaria – Acta zoologica bulgarica, 64 (3), 2012: 295 – 318.
  5. Шахматен клуб – официален сайт

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]