Сливо поле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сливо поле
България
43.9419° с. ш. 26.2064° и. д.
Сливо поле
Област Русе
43.9419° с. ш. 26.2064° и. д.
Сливо поле
Сливо поле
43.9419° с. ш. 26.2064° и. д.
Сливо поле
Общи данни
Население 3333 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2904 (НСИ)
Землище 36,233 km²
Надм. височина 23±1 m
Пощ. код 7060
Тел. код 08131
МПС код Р
ЕКАТТЕ 67444
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Сливо поле
Валентин Атанасов
(ГЕРБ)
Сливо поле в Общомедия

Сливо поле е град в Северна България, област Русе. Градът е административен център на Община Сливо поле.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сливо поле е разположен на 5 километра от река Дунав.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1656 г. Сливо поле се споменава под името Сливолик, Русенска каза, Русенски вилает[1] В началото на 19 век след чумната епидемия се установяват първите заселници на днешното място на Сливо поле (Кьоселер махале).

През 1856 г. след Кримската война там се заселват татари. Българи от Русе и от Румъния през 1863 г. се установяват да живеят в преименуваното селище Бююк Ислепол, по-късно става само Ислепол и после Слепово.

През 1894 г. са поставени основите на просветното дело в Сливо поле. За учебна сграда е използвана къщата на Юрдан Юрданов, по-късно притежание на Минчо Стоянов. Първият учител е Николчо Иванов от Русе.

Село Сливо поле е обявено за град с Решение № 781 на МС от 29.11.2002 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2401
1946 2563
1956 2624
1965 3055
1975 3420
1985 3578
1992 3319
2001 3359
2011 2990

Етническият състав включва 1057 българи, 1151 турци и 286 цигани.[2]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В града се намира най-голямата на Балканския полуостров фабрика за производство на биогориво.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • СОУ „Св. Паисий Хилендарски“
  • РПУ, Сливо поле

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината попада част от защитена местност „Калимок-Бръшлен“ – най-голямата в България, в която се осъществяват мероприятия за възстановяване на влажната зона „Калимок-Бръшлен“ по проект на Световната банка и GEF.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на родния край през август.
  • В града се провеждат футболни срещи от А ОФГ (Изток) на Русенска област. Футболният отбор се нарича „Дунав“.
  • Организират се зрелищни народни борби.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кметове на Община Сливо поле
  • Станчо Х. Димитров (1912 – 1920)
  • Георги Йоргов (1920 – 1924)
  • Михал Иванов (1924 – 1931)
  • Илия Тодоров (1931 – 1932)
  • Марин Николов (1932 – 1934)
  • Ангел Коларов (1934 – 1935)
  • Александър Коларов (1935 – 1937)
  • Генчо Острев (1937 – 1944)
  • Кирил Денев (1944 – 1946)
  • Тодор Колев (1946)
  • Манол Дочев (1946 – 1948)
  • Николай Колев (1948 – 1952)
  • Георги Кисимов (1952 – 1959)
  • Стою Спасов (1959 – 1965)
  • Друми Атанасов (1965 – 1969)
  • Тодорка Пенчева (1969 – 1979)
  • Стефан Пасев (1979 – 1991)
  • Симеон Кръстев (1991 – 1995)
  • Георги Големански (1995 – 1999)
  • Иван Иванов (1999 – 2000)
  • Георги Големански (2000 – 2015)
  • Валентин Атанасов (2015)
Други
  • Емил Захариев – състезател по граплинг (европейски шампион) и ММА (първият европейски шампион от България)
  • Светослав Захариев – състезател по граплинг: 5 пъти републикански шампион, носител на световната купа (2010), първият европейски шампион от България
  • Максим Петров – състезател по свободна борба: бронзов медал на световното първенство за юноши в Истанбул (2003); 5-о място на СП за юноши във Вилнюс (2005); златен медал на европейското първенство за юноши във Варна (2004); сребърен медал на ЕП за юноши във Вроцлав (2005)
  • Йордан Сливополски-Пилигрим – български писател, журналист и издател

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Е. Грозданова. „Българската народност през 17 век“
  2. Ethnic composition of Bulgaria 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България