Сливо поле (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Община Сливо поле
SlivoPole Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Русе
Площ 276.82 km²
Население 11 467 души
Адм. център Сливо поле
Брой селища 11
Сайт slivopole.bg
Управление
Кмет Валентин Атанасов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
ГЕРБ (10)
ДПС (4)
БСП за България (3)
Map of Slivo pole municipality (Ruse Province).png
Топографска карта на община Сливо поле.

Община Сливо поле се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в най-североизточната част на област Русе. С площта си от 276,822 km2 заема 6-о място сред 8-те общини на областта, което съставлява 9,56% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Сливо поле е разположена в северозападната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е низинен, равнинен и равнинно-хълмист. Крайните ѝ южни и югоизточни райони са заети от най-северозападната част на Лудогорското плато, като тук преобладава равнинно-хълмистият релеф. В него, източно от село Юделник се намира максималната височина на общината – Джебеджийска могила 147,7 m. Около 3/4 от територията се заема от централната част на обширната Бръшлянска низина, най-голямата крайдунавска низина в България. Тук северно от село Бръшлен, на брега на река Дунав се намира най-ниската точка на община Сливо поле – 13 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 20 km (от km 453 до km 473, километрите се отчитат нагоре от устието на реката) преминава част от долното течение на река Дунав. В източната част, от север на юг преминава най-долното течение на Топчийска река. Долината на реката представлява дълбоко всечено спрямо околния терен суходолие, в което епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водни количества. Суходолието навлиза в общината югоизточно от село Кошарна и до село Малко Враново е ясно изразено в релефа. След навлизането му в Бръшлянската низина напълно се загубва, като е заменено от множество напоителни и отводнителни канали. Преди тяхното изграждане суходолието е минавала през село Голямо Враново и се е „вливало“ в река Дунав срещу остров Мишка, при при 459 km.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 11 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Бабово 449 17,389 Ряхово 2079 55,009
Борисово 764 29,653 Сърна бей Сливо поле 2990 36,233
Бръшлен 330 24,831 Стамболово 673 13,809 Гарван, Стефан Стамболово
Голямо Враново 1472 26,780 Черешово 129 21,862
Кошарна 602 17,296 Юделник 862 18,592
Малко Враново 947 15,368 ОБЩО 10855 276,822 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 749/обн. 29.11.1893 г. – преименува с. Гарван на с. Стефан Стамболово;
  • Указ № 157/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Сърна бей на с. Борисово;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Пара махле на с. Парица;
– преименува с. Кая махле на с. Сливица;
  • МЗ № 6415/обн. 14 януари 1941 г. – заличава с. Парица и го присъединява като квартал на с. Борисово;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Сливица и го присъединява като квартал на с. Сливо поле;
  • указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Стефан Стамболово на с. Стамболово;
  • Указ № 116/обн. 06.04.1998 г. – отделя с. Сандрово и неговото землище от община Сливо поле и го присъединява към община Русе;
  • Реш. МС № 781/обн. 10.12.2002 г. – признава с. Сливо поле за гр. Сливо поле;
  • Указ № 51/обн. 05.03.2004 г. – отделя с. Черешово и неговото землище от община Кубрат, област Разград и го присъединява към община Сливо поле, област Русе.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 17 940
1946 18 160
1956 18 693
1965 18 819
1975 17 943
1985 16 301
1992 14 387
2001 12 912
2011 10 855

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 10855 4731 3838 1102 176 111 897 100,00 43,58 35,35 10,15 1,62 1,02 8,26
Сливо поле 2990 1057 1151 286 54 62 380 Сливо поле 35,35 38,49 9,56 1,80 2,07 12,70
Бабово 449 433 6 0 9 Бабово 96,43 1,33 0,00 2,00
Борисово 764 518 223 0 0 11 12 Борисово 67,80 29,18 0,00 0,00 1,43 1,57
Бръшлен 330 295 29 Бръшлен 89,39 8,78
Голямо Враново 1472 329 583 63 109 16 372 Голямо Враново 22,35 39,60 4,27 7,40 1,08 25,27
Кошарна 602 75 307 180 5 7 28 Кошарна 12,45 50,99 29,90 0,83 1,16 4,65
Малко Враново 947 135 337 457 0 4 14 Малко Враново 14,25 35,58 48,25 0,00 0,42 1,47
Ряхово 1637 1605 4 24 Ряхово 98,04 0,24 1,46
Стамболово 673 36 588 15 0 9 25 Стамболово 5,34 87,36 2,22 0,00 1,33 3,71
Черешово 129 124 0 0 2 Черешово 96,12 0,00 0,00 1,55
Юделник 862 124 635 99 2 Юделник 14,38 73,66 11,48 0,23

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 10 855 100,00
Православие 4 087 37,65
Католицизъм
Протестантство 27 0,24
Ислям 4 716 43,44
Друго
Нямат 360 3,31
Не се самоопределят 454 4,18
Непоказано 1 186 10,92

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 37,1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ“, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 13 юни 2018 
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България