Слимнища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слимнища
Μηλίτσα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Пополе
Надм. височина 600[1] m
Население 371 души (2011 г.)

Слѝмнища (произношение в местния говор Слѝмнишча, на гръцки: Μηλίτσα, Милица, до 1926 година Σλήμιστα, Слимиста или Σλήμιτσα, Слимица[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 6 километра югоизточно от Костурското езеро и на 12 km южно от Костур, на пътя от Дупяк (Диспилио) за Богатско (Вогацико). Селото е равнинно - на изток е планината Саракина, а на запад в от ниските хълмове извира потокът Извор (Ίσβρος), който заедно с пороя Сушлица (Σούσλιτσα) се влива в Гьоле.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В местността Извор (Ίσβρος), на около 100 метра северозападно от последните къщи на селото, има скалист хълм, който е бил цитаделата на римско селище. Открити са фрагменти от керамика от римския период. До църквата „Света Параскева“ е открита сграда от късноримско време. Открити са и четири византийски монети и капител от VI век, който е от балдахин или от иконостас на християнска църква. Находките се пазят в Хрупищкия археологически музей.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Слимища е споменато с 41 глави на семейства и четирима неженени: Свещеникът Пандино, Джон, Йорко, Михо, Йорко, Богдан, Андрия, Джурко, Алекса, Димо, Михо, Сирос, Яно, Борко, Тодор, Васил, Яно, Джурко, Лазор, Мано, Йован, Димо, Величко, Стефан, Яно, Михо, Джурко, Ивгеч, Борко, Стефан, Стамат, Михо, Никола, Михо, Никола, Йорко, Йорко, Коста, Иврето, Михал, Васил, Яно, Стефан, Яно и Томаки, и шест вдовици Добра, Гюра, Кала, Зуя, Добра и Добра. Общият приход за империята от селото е 2906 акчета.[3]

Гробищната църква „Свети Димитър“ е от XVII век.[1]

В XIX век Слимнища е на самата южна българска етническа граница. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Слимнища:

С. Слимища с 60 български къщи, 76 семейни двойки и 153 нуфузи. Занимание на жителите: мелничарство, плетене на рогозки... тук има една църква и свещеник; в това село живеят и няколко семейства цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Слимнища има 150 жители българи и 150 гърци.[5] В началото на XX век Слимнища е патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слимнища има 320 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко със 750 жители.[7]

Според Георги Константинов Бистрицки Слимнища преди Балканската война има 35 гръцки къщи.[8]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Слимища е обозначено като българско селище.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слимища (Слимишта) има 40 къщи славяни християни.[10][11]

В 1926 година е прекръстено на Милица. Главното производство на селото традиционно е жито, тютюн и градинарски култури, тъй като землището се напоява от реката Гьоле.[12]

В 1943 година селото е изгорено от италианци и българи.[1]

Селото не пострадва в Гражданската война.[12] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[13]

Църквата „Свети Мина“ в центъра на селото е каменна базилика.[1] В селото е запазена е стара воденица.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 174[14] [14] 303[12] 406[12] 390[12] 396[12] 361[12] 368[12] 375[12] 382 371

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слимщица
  • Flag of Greece.svg Атанас Петров (Αθανάσιος Πέτρου), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[15]
  • Flag of Greece.svg Васил Вълчев (Βασίλειος Βολίτσου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[16]
  • Flag of Greece.svg Диаманди Динов (Διαμαντής Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Фистопулос (Йованис, Γιοβάνης), гъркомански андартски деец[17]
  • Flag of Greece.svg Ламбри Христов (Λάμπρος Χρήστου), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[15]
  • Flag of Greece.svg Никола Христов (Νικόλαος Χρήστου), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Οικισμοί. // Δήμος Άργους Ορεστικού. Посетен на 27 март 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 90
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 141. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Militsa Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  9. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  11. Според Тодор Симовски Милоевич го бърка със Слимница.
  12. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 42. (на македонска литературна норма)
  13. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05 
  14. а б Според Тодор Симовски объркано със Слимница.
  15. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87. (на гръцки)
  16. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86 - 87. (на гръцки)
  17. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония