Словения

Република Словения на словенски: Republika Slovenija
	Знаме Герб
	Химн: Zdravljica
	Местоположение на Словения
География и население
Площ	20 271 km²; (на 150-о място)
Води	0,7%
Климат	средиземноморски; континентален
Столица	Любляна
Най-голям град	Любляна
Официален език	словенски език
Религия	77,8% християнство; —73,4% католици; —3,7% православни; —0,7% други християни; 18,3% нерелигиозност; 3,9% други
Демоним	словенец
Население (2021)	2 108 708; (на 147-о място)
Население (2002)	1 964 036
Гъстота на нас.	102 души/km²; (на 106-о място)
Градско нас.	54,5%; (на 114-о място)
Управление
Форма	унитарна парламентарна република
Президент	Наташа Пирц Мусар
Министър-председател	Роберт Голоб
Организации	ООН, ЕС, НАТО, СЕ, „Три морета“ и др.
Законодат. власт	Парламент
Горна камара	Държавен съвет
Долна камара	Държавно събрание
История
Независимост	от Югославия
Обявяване	25 юни 1991 г.
Признаване	22 май 1992 г.
Брионско споразумение	7 юли 1991 г.
Конституция	23 декември 1991 г.
Членство в ООН	22 май 1992 г.
Влизане в ЕС	1 май 2004 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	102,4 млрд. USD; (на 93-то място)
БВП на човек (ППС)	48 534 USD; (на 34-то място)
БВП (ном., 2022)	63,6 млрд. USD; (на 80-о място)
БВП на човек (ном.)	30 159 USD; (на 36-о място)
ИЧР (2021)	0,918 (много висок); (на 23-то място)
Джини (2020)	23,5 (нисък)
Прод. на живота	81,2 години; (на 25-о място)
Детска смъртност	2,1; (на 156-о място)
Грамотност	99,7%; (на 5-о място)
Валута	Евро (EUR)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	дд.мм.гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	SI
Интернет домейн	.si
Телефонен код	+386
ITU префикс	S5A-S5Z
Официален сайт	www.slovenia.si
	↑ В общините с италианско и унгарско малцинство като втори официален език се ползва италиански и унгарски език. ; ↑ Също и .eu заедно с другите членове на Европейския съюз. ;
	Република Словения в Общомедия

Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа. Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km² и има население от около 2,1 млн. души.^[3] Словения е парламентарна република^[4] и е член на ЕС и НАТО.^[5] Словения е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: История на Словения

Първата държава на словенците – Карантания, е образувана през VII век. През 745 г. тя губи своята самостоятелност и пада под властта на франките. През XIV век територията на съвременна Словения попада под властта на Хабсбургите, а впоследствие влиза в състава на Австро-Унгария. Повече от 1200 години словенците нямат независимост. Съвременната словенска държава възниква на 25 юни 1991 г., след десетдневна война и разпад на Югославия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: География на Словения

Остров Блед

Словения се слави с една от най-красивите пещери в Европа – „Постойна“ („Postojnska Jama“). От 1818 до 2003 г. вкл. пещерата е посетена от над 30 000 000 посетители.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Държавно устройство на Словения

Словения е република с държавен глава – президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството (министерския кабинет), което се назначава от Държавно събрание. Законодателен орган е двукамарен парламент, състоящ се от Държавно събрание (Državni zbor Republike Slovenije), натоварен с повече функции, и Държавен съвет (Državni svet Republike Slovenije). Деветдесетчленното Държавно събрание се избира пряко, по едно място е запазено за италианското и унгарското малцинства. Четиридесетчленният Държавен съвет (изпълняващ ролята на горна камара на парламента) е съставен от пряко избирани председатели на общински, държавни, професионални и местни организации, и има ограничени съвещателни и контролни функции. Държавното събрание се избира през четири години, Държавният съвет – през пет.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Административно деление на Словения

Словения е разделена на 210 общини. Единадесет от тях имат главен град (местна община). За статистическите показания общините са събрани в дванадесет статистически региона. Подготвя се създаването на дванадесет или четиринадесет региона.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Население на Словения

Население: Населението на Словения към началото на 2019 г. наброява 2 084 301 души.

Етнически състав:

Словенци (87,9%)
Хървати (2,8%)
Сърби (2,4%)
Бошняци (1,4%)
Унгарци (0,4%)
Черногорци (0,2%)
Македонци (0,2%)
Албанци (0,2 %)
Италианци (0,2%)
Други (4,4%)

Средната гъстота на населението е 95 д/km². Приблизително половината от жителите живеят в градовете.

Официалният език е словенският. Унгарският и италианският език имат статус на официални в граничните области с Унгария и Италия.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Словения е част от валутен съюз, еврозоната (тъмно синьо) и от единния пазар на ЕС.

Основна статия: Икономика на Словения

Словения е развита страна и по БВП на глава от населението е на първо място сред славянските държави.^[6] Почти 2/3 от работоспособното население е заето в сферата на услугите и почти 1/3 в промишлеността и строителството.

Днес Словения е най-богата от страните, които през 1990-те преминават от планова към пазарна икономика. Присъединява се към Европейския съюз през 2004 г. и приема еврото в началото на 2007 г., което допринася за големия икономически растеж. Сегашният БВП на глава от населението е 84%, което е средното ниво за ЕС. Въпреки че Словения при прехода преминава през сложен и рисков път, благодарение на тогавашните си политици и икономисти успешно се интегрира икономически с Европа и сега е най-богатата страна от бившите югославски републики.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Култура на Словения

Филателия на Словения[редактиране | редактиране на кода]

Първата словенска пощенска марка излиза на 26 юни 1991 г. Тя е издадена по повод независимостта на Словения. На нея е изобразен парламентът на Словения. Тиражът ѝ е бил около 2 000 000 броя и е струвала 5 динара. На 26 декември излиза серия от марки с герба на Словения. През 1992 г. словенската поща издава няколко серии с пощенски марки, като тази по случай XXV летни олимпийски игри в Барселона. От 18 февруари 1993 г. до 2000 г. излиза серия от марки, изобразяващи културното наследство на Словения.