Словения
Република Словения | |
---|---|
Republika Slovenija | |
Химн: Zdravljica | |
![]() Местоположение на Словения |
|
Столица | Любляна |
Най-голям град | Любляна |
Официален език | словенски(1) |
Религия | католицизъм (73%) |
Демоним | словенец |
Климат |
средиземноморски континентален |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна конституционна република |
• Президент | Борут Пахор |
• Министър-председател | Янез Янша |
Организации | ООН, ЕС, НАТО, Съвет на Европа и др. |
История | |
• Независимост от Югославия | 25 юни 1991 |
• Брионско споразумение | 7 юли 1991 |
• Конституция | 23 декември 1991 |
• Членство в ООН | 22 май 1992 |
Влизане в ЕС | 1 май 2004 |
География | |
Площ | |
• Общо | 20 273 km2 (151-во) |
• Води (%) | 0,7 |
Население | |
• 2021 |
![]() |
• оценка, 2002 | 1 964 036 |
• Гъстота | 102 души/km² (106-о) |
• Градско нас. | 54,5% (114-о) |
Икономика | |
БВП (ППС) | ≈ 2020 |
• Общо | 83 млрд. щ.д.[2] (93-то) |
• На човек | 40 343 щ.д.[2] (37-о) |
БВП (ном.) | ≈ 2020 |
• Общо | 56 млрд. щ.д.[2] (80-о) |
• На човек | 27 452 щ.д.[2] (34-то) |
ИЧР (2018) |
![]() много висок · 24-то |
Джини (2018) |
![]() нисък · 1-во |
Прод. на живота | 81,2 години (25-о) |
Детска смъртност | 2,1 (156-о) |
Грамотност | 99,7% (5-о) |
Валута | Евро (EUR) |
Други данни | |
Часова зона | CET (UTC+1) |
• Лятно време | CEST (UTC+2) |
Формат на датата | дд.мм.гггг |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | SI |
Интернет домейн | .si(2) |
Телефонен код | +386 |
ITU префикс | S5A-S5Z |
Официален сайт | www.slovenia.si |
(1): В общините с италианско и унгарско малцинство като втори официален език се ползва италиански и унгарски език (2): Също и .eu заедно с другите членове на Европейския съюз |
|
Република Словения в Общомедия |
Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в Централна Европа. Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km2 и има население от около 2,1 млн. души.[3] Словения е парламентарна република[4] и е член на ЕС и НАТО.[5] До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първата държава на словенците – Карантания, е образувана през VII век. През 745 г. тя губи своята самостоятелност и пада под властта на франките. През XIV век територията на съвременна Словения попада под властта на Хабсбургите, а впоследствие влиза в състава на Австро-Унгария. Повече от 1200 години словенците нямат независимост. Съвременната словенска държава възниква на 25 юни 1991 г., след десетдневна война и разпад на Югославия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Словения се слави с една от най-красивите пещери в Европа – „Постойна“ („Postojnska Jama“). От 1818 до 2003 г. вкл. пещерата е посетена от над 30 000 000 посетители.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Словения е република с държавен глава – президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството (министерския кабинет), което се назначава от Държавно събрание. Законодателен орган е двукамарен парламент, състоящ се от Държавно събрание (Državni zbor Republike Slovenije), натоварен с повече функции, и Държавен съвет (Državni svet Republike Slovenije). Деветдесетчленното Държавно събрание се избира пряко, по едно място е запазено за италианското и унгарското малцинства. Четиридесетчленният Държавен съвет (изпълняващ ролята на горна камара на парламента) е съставен от пряко избирани председатели на общински, държавни, професионални и местни организации, и има ограничени съвещателни и контролни функции. Държавното събрание се избира през четири години, Държавният съвет – през пет.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Словения е разделена на 210 общини. Единадесет от тях имат главен град (местна община). За статистическите показания общините са събрани в дванадесет статистически региона. Подготвя се създаването на дванадесет или четиринадесет региона.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Население: Населението на Словения към началото на 2019 г. наброява 2 084 301 души.
Етнически състав:
- Словенци (87,9%)
- Хървати (2,8%)
- Сърби (2,4%)
- Бошняци (1,4%)
- Унгарци (0,4%)
- Черногорци (0,2%)
- Македонци (0,2%)
- Албанци (0,2 %)
- Италианци (0,2%)
- Други (4,4%)
Средната гъстота на населението е 95 д/km². Приблизително половината от жителите живеят в градовете.
Официалният език е словенският. Унгарският и италианският език имат статус на официални в граничните области с Унгария и Италия.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Словения е развита страна и по БВП на глава от населението е на първо място сред славянските държави.[6] Почти 2/3 от работоспособното население е заето в сферата на услугите и почти 1/3 в промишлеността и строителството.
Днес Словения е най-богата от страните, които през 1990-те преминават от планова към пазарна икономика. Присъединява се към Европейския съюз през 2004 г. и приема еврото в началото на 2007 г., което допринася за големия икономически растеж. Сегашният БВП на глава от населението е 84%, което е средното ниво за ЕС. Въпреки че Словения при прехода преминава през сложен и рисков път, благодарение на тогавашните си политици и икономисти успешно се интегрира икономически с Европа и сега е най-богатата страна от бившите югославски републики.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Филателия на Словения[редактиране | редактиране на кода]
Първата словенска пощенска марка излиза на 26 юни 1991 г. Тя е издадена по повод независимостта на Словения. На нея е изобразен парламентът на Словения. Тиражът ѝ е бил около 2 000 000 броя и е струвала 5 динара. На 26 декември излиза серия от марки с герба на Словения. През 1992 г. словенската поща издава няколко серии с пощенски марки, като тази по случай XXV летни олимпийски игри в Барселона. От 18 февруари 1993 г. до 2000 г. излиза серия от марки, изобразяващи културното наследство на Словения.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Граници[редактиране | редактиране на кода]
![]() |
Австрия | Унгария | ![]() | |
Италия | ![]() |
Хърватия | ||
![]() ![]() | ||||
![]() | ||||
Адриатическо море | Хърватия |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Статистическа служба на Словения
- ↑ а б в г World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 10 юни 2019.
- ↑ O Sloveniji. // www.gov.si. Government of Slovenia, Republic of Slovenia.
- ↑ Radonjić, Biljana. Political Overview. // Doing Business with Slovenia. 2005. ISBN 978-1-905050-70-3.
- ↑ Scribd. // Slovenia: South Australia Newsletter, winter 2010/2011. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ M. Magstadt, Thomas. Eastern Europe. // Nations and Government: Comparative Politics in Regional Perspective. 6th. Cengage Learning, 2010. ISBN 978-0-495-91528-7. с. 27.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Slovenia.si. Your gateway to information on Slovenia.
- Government of the Republic of Slovenia
- Словения – Official Tourist Guide
- Mountains of Slovenia
|
|
|
|
|
|
|