Словенски диалекти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на регионалните групи на словенските диалекти и говори   Горенска   Доленска (3. Костелски, 4. Кочевски, 5. Севернобелокрайненски, 6. Южнобелокрайненски)   Щаерска   Панонска   Корошка   Приморска (1. Шаврински, 2. Чички)   Ровтарска

Словенските диалекти (на словенски: slovenska narečja) са регионалните рановидности на словенския език, част от групата на южнославянските езици. Смята се че словенският има поне 48 диалекта[1] (narečja, наречия) и поддиалекти (govori, говори). Точният брой диалекти е спорен,[2] като той варира от 50[3] до едва 7.[4] Различните диалекти се различават до такава степен, че носителите им могат да имат трудности при взаимното рабиране,[5] особено, ако принадлежат на ралични регионални групи. При подобна комуникация се изполва книжовен словенски. Словенските диалекти са част от южнославянския диалектен континуум, като на юг са свързани с хърватските диалекти и граничат с фриулския и италианския език на запад, с немския на север и с унгарския на изток.

История на класификацията[редактиране | редактиране на кода]

Първите опити да се класифицират словенските диалекти са дело на руския славист Измаил Срезневски в началото на XIX век, последван от поляка Ян Бодуен дьо Куртене (фокусирал се върху Резия, Венетска Словения, Церкно, и Блед), Карел Щеркел (фокусирал се върху Карст), and Иван Шайниг (фокусирал се върху Каринтия). Следват трудовете на Иван Графенауер (долината на Гайл), Йосип Томиншек (долината на Савиня) и други. В междувоенния период със словенските диалекти се занимават Лусиен Тесниер, Фран Рамовш и Александър Исаченко, а след Втората световна война Тине Логар и Якоб Риглер.[6] Приета е класификацията, предложена от Рамовш с поправки и добавки от Логар и Риглер, публикувана в 1983 година като Karta slovenskih narečij (Карта на словенските наречия).[7]

Критерии за класификацията[редактиране | редактиране на кода]

Подялбата на словенския на диалекти е основана на ралични езикови и неезикови фактори. Неезиковите са видове селища и географски характеристики – реки, планини, които помагат да се оформят различните изоглоси. Езиковите фактори включват отчасти езиковия контакт с неславянски езици, особено фонологичните и просодични елементи, и в по-малка степен елементи от формирането на думите, лексиката и ударението.[7] В частност основни отличителни лингвистични черти са запазването или загубването на музикалното ударение, рефлексите на носовото *ę, носовото *ǫ, ят (ě) и еровете (ъ, ь) и (в по-малка степен) броят на гласните, дифтонгизацията и степента и вида на редукция на гласните.[8]

Регионални групи[редактиране | редактиране на кода]

Основните регионални групи са:

  1. Горенска диалектна група (gorenjska narečna skupina), в по-голямата част от Горна Крайна (Горенска) и в Любляна. Групата се отличава с монофтонгични ударени гласни, остра полугласна, музикално ударение, стандартна циркумфлексна промяна и две акцентни ретракции с някои изключения. Наблюдава се стесняване на o и e в предударна позиция, акане (редукция на o в a) в задударна позиция и силна синкопа. Има частично развитие на g в ɣ, запазване на билабиално w и генерално втвърдяване на меките l and n.[9]
  2. Доленска диалектна група (dolenjska narečna skupina), в по-голямата част от Долна Крайна (Доленска) и в източната половина на Вътрешна Крайна (Нотренска). Отличава се с музикално ударение, широка дифтонгизация (ei, ie, uo), a-образна полугласна, промяна на o > u и частично акане.[10]
  3. Щаерска диалектна група (štajerska narečna skupina), в централна и източна словенска Щирия (Щаерска) и в Посавието и Засавието. Групата се отличава със загуба на музикалното ударение, тонично високи и дълги ударени гласни, удължаване на ударените кратки глани и често развитие на a > ɔ и u > ü в източната част на територията.[11]
  4. Панонска диалектна група (panonska narečna skupina) или Североизточна диалектна група, в Североизточна Словения (Прекомурието, източните части на Словенска Щирия) и сред унгарските словенци. Групата се отличава със загуба на музикалното ударение, неудължени кратки срички и ново остър акут на кратките гласни.[12]
  5. Корошка диалектна група (koroška narečna skupina), в Австрийска Каринтия (каринтски словенци) в Австрия, в Словенска Каринтия (Корошка) и в северозападните части на Словенска Щирия по Горна Драва и в най-западните части на Горна Крайна на границата с Италия. Групата се отличава с късна деназализация на *ę и *ǫ, затворен рефлекс на дългия ят и отворен рефлекс на краткия ят, удължаване на старите акутни срички и къси новоакутни срички, e-образен рефлекс на дългата полугласна и ə-образен рефлекс на кратката полугласна.[13]
  6. Приморска диалектна група (primorska narečna skupina), в Словенското Приморие (с изключение на района около Толмин и Церкно, където се говорят ровтарски диалекти) и в западната част на Вътрешна Крайна; говори се и от словенците в италианските провинции Триест и Гориция и в планинския район на Източна Фриули (Венетска Словения и долината Резия). Тази група включва много хетерогенни диалекти. Отличават се с дифтонгиация на ят > ie и o > uo, и късна деназализация на *ę и *ǫ. Западните диалекти на тази група са запазили музикалното ударение, докато другите имат нетонално ударение.
  7. Ровтарска диалектна група (rovtarska narečna skupina), в планинските райони на Западно-централна Словения, на границата между Словенското Приморие, Горна Крайна и Вътрешна Крайна, в триъгълника между градовете Толмин, Шкофя Лока и Върхника. Отличава се със скъсяване на дългите дифтонгални ie и uo, акане, и общо развитие на g в ɣ.[14]
  8. Кочевски говори (mešani kočevski govori), смесените словенски диалекти от раличен произход, говорени днес в Кочевско.

Списък на диалектите[редактиране | редактиране на кода]

Лешкият ръкопис, между 1757 и 1761 година, надписът гласи „Вълк свини лови“. Ръкописът е най-старият писмен паметник от словенския от долината на Межа

Следният списък на словенските диалекти е основан на картата от 1983 година на Рамовш, Логар и Риглер,[15] от която са словенските термини в скоби, и на други източници.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Greenberg, Marc L. A Short Reference Grammar of Standard Slovene. // 2006. Посетен на 2016-03-27.
  2. Sussex, Roland & Paul Cubberly. The Slavic Languages. Cambridge: Cambridge University Press, 2006. ISBN 0521223156. с. 502 – 503.
  3. Logar, Tine & Jakob Rigler. Karta slovenskih narečij. Ljubljana, Geodetski zavod SRS, 1986.
  4. Lencek, Rado L. The Structure and History of the Slovene Language. Columbus, OH, Slavica, 1982.
  5. Sussex, Roland & Paul Cubberly. The Slavic Languages. Cambridge: Cambridge University Press, 2006. ISBN 0521223156. с. 502.
  6. Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba [Cankar Publishing House], 1992. ISBN 86-361-0756-3. с. 123.
  7. а б Smole, Vera. Slovenska narečja. Enciklopedija Slovenije vol. 12. Ljubljana, Mladinska knjiga, 1998. с. 1.
  8. Sussex, Roland & Paul Cubberly. The Slavic Languages. Cambridge: Cambridge University Press, 2006. ISBN 0521223156. с. 503 – 504.
  9. Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 52.
  10. Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 25.
  11. Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 323.
  12. Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 173.
  13. Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 88.
  14. Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 259 – 260.
  15. Smole, Vera. Slovenska narečja. Enciklopedija Slovenije vol. 12. Ljubljana, Mladinska knjiga, 1998. с. 1 – 5.
  16. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 12.
  17. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 45.
  18. Priestly, Tom S. O popolni izgubi srednjega spola v selščini: enodobni opis. // Slavistična revija 32. 1984. с. 37 – 47.
  19. а б Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 42.
  20. а б Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 203.
  21. Horvat, Sonja. Nekaj naglasnih in fonoloških značilnosti slovenskega kostelskega govora. // Slavistična revija 42. 1994. с. 305.
  22. а б в Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 52.
  23. Logar, Tine. Današnje stanje in naloge slovenske dialektologije. // Jezik in slovstvo 8 (1/2). 1962. с. 4.
  24. Logar, Tine. Diftongizacija in monoftongizacija v slovenskih dialektih. // Jezik in slovstvo 27. 1982. с. 211.
  25. Toporišič, Jože. Fran Ramovš kot narečjeslovec. // Slavistična revija 42. 1994. с. 168.
  26. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 240.
  27. Zorko, Zinka. Panonska narečja. Enciklopedija Slovenija, vol. 8. Ljubljana, Mladinska knjiga, 1994. с. 232.
  28. Rigler, Jakob. Razprave o slovenskem jeziku. Ljubljana, Slovenska matica, 1986. с. 117.
  29. Kolarič, Rudolf. Slovenska narečja. // Jezik in slovstvo 2 (6). 1956. с. 252.
  30. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 71.
  31. Rigler, Jakob. Razprave o slovenskem jeziku. Ljubljana, Slovenska matica, 1986. с. 155.
  32. Rigler, Jakob. Razprave o slovenskem jeziku. Ljubljana, Slovenska matica, 1986. с. 177.
  33. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 23.
  34. а б Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 20.
  35. а б Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 28.
  36. Šekli, Matej. Jezik, knjižni jezik, pokrajinski oz. krajevni knjižni jezik: Genetskojezikoslovni in družbenostnojezikoslovni pristop k členjenju jezikovne stvarnosti (na primeru slovenščine) in: Erika Kržišnik (ed.), Aktualizacija jezikovnozvrstne teorije na slovenskem. Členitev jezikovne resničnosti. Ljubljana, Center za slovenistiko, 2004. с. 52.
  37. Šekli, Matej. Jezik, knjižni jezik, pokrajinski oz. krajevni knjižni jezik: Genetskojezikoslovni in družbenostnojezikoslovni pristop k členjenju jezikovne stvarnosti (na primeru slovenščine) in: Erika Kržišnik (ed.), Aktualizacija jezikovnozvrstne teorije na slovenskem. Členitev jezikovne resničnosti. Ljubljana, Center za slovenistiko, 2004. с. 53.
  38. Rigler, Jakob. Razprave o slovenskem jeziku. Ljubljana, Slovenska matica, 1986. с. 175.
  39. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 66.
  40. Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 5.
  41. Rigler, Jakob. Zbrani spisi: Jezikovnozgodovinske in dialektološke razprave. Ljubljana, Založba ZRC, 2001. с. 232.
  42. Zadravec, Franc. Slovenski roman dvajsetega stoletja, vol. 1. Murska Sobota, Pomurska založba, 1997. с. 350.
  43. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 65.
  44. Rigler, Jakob. Južnonotranjski govori. Ljubljana, SAZU, 1963. с. 11 – 12.
  45. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 171.
  46. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 39.
  47. Rigler, Jakob. Zbrani spisi: Jezikovnozgodovinske in dialektološke razprave. Ljubljana, Založba ZRC, 2001. с. 490.
  48. Benedik, Francka. Redukcija v škofjeloškem narečju. // Jezikoslovni zapiski 1. 1991. с. 141.
  49. Rigler, Jakob. Zbrani spisi: Jezikovnozgodovinske in dialektološke razprave. Ljubljana, Založba ZRC, 2001. с. 210.
  50. Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 165.