Служба „Военна информация“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Служба „Военна информация“, съкратено СВИ, е специална служба в България за водене на военно разузнаване. Тя е част от структурата на Министерството на отбраната. Централата са намира в София, Министерството на отбраната, ул. „Дякон Игнатий“ №3.

Тази служба и Националната разузнавателна служба са единствените български служби за външно разузнаване. Въпреки че останалите специални служби в България са обединени (в някаква степен и поне за известен период) в рамките на системата на „Държавна сигурност“ до началото на 1990-те години, РУМНО/РУ-ГЩ през цялото време остава извън нейния състав.

История[редактиране | редактиране на кода]

Служба „Военна информация“ е най-старата българска специална служба.

Създадена е с приемането на Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 г. на княз Фердинанд I, като звено към Канцеларията на Министерството на войната за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. С Указ № 176 от 27 декември 1891 г. е създаден първият български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. Тогава се поставя началото на изграждането и на апарата на военните аташета.

През май 1903 г. към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава Информационно бюро, което организира добиване и използване на информация и от закрит характер.

С Указ № 190 от 31 декември 1907 г. Информационното бюро се преобразува в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, на която се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 1 януари 1908 г. стар стил или 12 януари 1908 г. нов стил. През 1997 г. датата 12 януари е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване.

През 1940 г. Разузнавателната секция става самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО-ЩВ) с 3 отделения: РО-1 – за външно разузнаване, РО-2 – за вътрешно разузнаване, и РО-3 – за контраразузнаване. Нова реорганизация от 1947 г. го трансформира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО-ГЩ), като задачите му се ограничават само до водене на външно разузнаване.

От март 1950 г. името му става Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия (РУ-ГЩ), познато и като Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (съкратено РУМНО или РУ-МНО). През есента на 1950 г. за подготовка на свои кадри към РУ-ГЩ е открито Училище за военни преводачи „Баба Тонка“. За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива Школа за подготовка на кадри, която по-късно получава статут на Факултет по стратегическо разузнаване на Военната академия „Георги Раковски“.

По времето на социализма РУМНО работи в тясно сътрудничество със съветското разузнаване, като в рамките на Варшавския договор се специализира в работата в Турция и Гърция с фокус върху ядреното и химическо въоръжение. За тази цел то изгражда мрежа от легални и нелегални резидентури и използва за прикритие редица институции, като Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, Българската телеграфна агенция.[1]

През 1999 г. на основата на РУ-ГЩ се създава Главна дирекция „Военна информация“ в Министерството на отбраната, а в Генералния щаб се формира Разузнавателно управление. С постановление на Министерския съвет № 237 от 21.12.1999 г. тази дирекция се трансформира от 1 януари 2000 г. в Служба „Военна информация“.

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Тодор Марков 21 септември 1907 – 7 юни 1910
2. Майор Рачо Пенев 7 юни 1910 – 22 септември 1912
3. Майор Никола Топалджиков 22 септември 1912 – 18 август 1913
4. Подполковник Сава Мъдров 18 август 1913 – 1914
5. Майор Панайот Минков 1914 – 15 септември 1915
6. Майор Стефан Нойков 15 септември 1915 – 31 март 1916
7. Майор Владимир Павлов 31 март 1916 – 31 октомври 1917
8. Полковник Анастас Ватев 31 октомври 1917 – 8 февруари 1920
9. Подполковник Иван Тодоров 8 февруари 1920 – 1920
10. Подполковник Петър Траянов 1920
11. Подполковник Тодор Радев 1922 – 10 ноември 1923
12. Подполковник Йордан Пеев 10 ноември 1923 – 28 август 1924
13. Подполковник Тодор Радев 28 август 1924 – 1925
14. Подполковник Никола Недев 1925 – 1928
15. Ротмистър Антон Балтаков 1928
16. Полковник Кръстьо Маринов 1928 – 1934
17. Майор Георги Иванов 1934
18. Полковник Никола Богданов 1934 – 1935
19. Майор Иван Попов 1935
20. Подполковник Иван Маринов 1935 – 1936
21. Подполковник Ничо Георгиев 1936 – 1937
22. Подполковник Руси Механджиев 1937 – 1938
23. Полковник Ничо Георгиев 1938 – началото на март 1941
24. Подполковник Никола Костов 1941 – март 1943
25. Полковник Стефан Недев март 1943 – септември 1944
26. Полковник Христо Тумбин 1944
27. Полковник Асен Лекарски 1944 – 26 декември 1944
28. Полковник Петър Вранчев 26 декември 1944 – април 1948
29. Полковник Кирил Игнатов април 1948 – 1 юни 1948
30. Генерал-майор Здравко Георгиев 1 юни 1948 – 16 април 1951
31. Полковник Велко Гатев 16 април 1951 – 26 януари 1952
32. Генерал-майор Илия Кръстев 26 януари 1952 – 26 май 1962
33. Генерал-лейтенант Петър Стоянов 26 май 1962 – 6 юни 1967
34. Генерал-полковник Васил Зикулов 6 юни 1967 – 1 април 1991
35. Генерал-майор Любен Добрев 1 април 1991 – 1 септември 1991
36. Генерал-лейтенант Чавдар Червенков 1 септември 1991 – 10 март 1993
37. Генерал-майор Любомир Гечев 10 март 1993 – 2 декември 1994
38. Генерал-лейтенант Ангел Кацаров 2 декември 1994 – 8 февруари 2002
39. Генерал-майор Пламен Студенков 8 февруари 2002 – 1 септември 2010
40. о.р. Полковник Веселин Иванов 1 декември 2010 – 9 март 2015[2]
41. Полковник Светослав Даскалов 9 март 2015 – 17 май 2015
42. Без звание Йордан Бакалов 18 май 2015 – 18 ноември 2015
43. Полковник Светослав Даскалов 19 ноември 2015 – 31 март 2016
44. Бригаден генерал Светослав Даскалов 1 април 2016 – 22 май 2018
45. Бригаден генерал Пламен Ангелов от 22 май 2018

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Методиев, Момчил. Държавна сигурност: опората на комунистическата държава. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 231 – 232.
  2. Директор на служба „Военна информация“ – в сайта на СВИ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България