Служение еврейско и все злотворение нихно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Служение еврейско и все злотворение нихно“
Ꙟфрꙋнтарѣ жидовилѡр
Българският превод от 1839 година (PDF)
Българският превод от 1839 година (PDF)
Автор Неофит Кавсокалвициу
Първо издание 1803 г. г.
Яш, Княжество Молдова
Оригинален език румънски с кирилица
Жанр антисемитски трактат
„Служение еврейско и все злотворение нихно“ в Общомедия

„Служение еврейско и все злотворение нихно“ (на румънски: Înfruntarea jidovilor, в оригинал на румънски с кирилица Ꙟфрꙋнтарѣ жидовилѡр, в превод „Борбата на евреите“, оригинал на българския превод Служенїе еврейско и все злотворенїе нихнѡ) е антисемитски, религиознополемичен и апологетичен трактат от първата половина на XIX век.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналното издание на румънски с кирилица от 1803 г. (PDF)

Книгата е съставена в Нямецкия манастир в Молдова от монаха Неофит Кавсокалвициу,[2][3] бивш равин, приел християнството.[1] Издадена е в 1803 година в Яш, Молдова. Заглавието гласи: „Борбата на евреите за техните закони и обичаи, с доказателства за Святото и Божествено Писание... С благословенията и за сметка на господин Яков, митрополитът на цялата Молдова“.[4] След 15 години книгата е преведена на новогръцки и е публикувана в Яш.[5] Книгата на гръцки е препечатана няколко пъти: през 1834 година в Патриаршеската печатница в Цариград; през 1861 година в Атина; през 1980 година в Атина.[6]

Български превод[редактиране | редактиране на кода]

Преведен е на български от Георги Самуркашев, български учител във Велес, и от ученика му Нешо Бойкикев (бъдещ охридски митрополит). Преводът е завършен през май 1837 година и Самуркашев и Бойкикев, които тръгват за Света гора, го оставят на Наум Лювчиев от Велес, който го го дава в печатницата на Теодосий Синаитски в Солун, където книгата е отпечатана в 1839 година.[7][1] В обширното заглавие се казва, че от „молдовлашкия“ оригинал е направен и гръцки превод, от който „се преисноси и се преписа во простый и краткый ѧзыкъ болгарскїй къ разумѣниїю простому народу“.[1][8] Езикът на българския превод е смес от западни и северни македонски говори. Преводът намира широко разпространение в Македония.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Кирил патриарх Български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, Синодално издателство, 1971. с. 13.
  2. ΑΝΑΤΡΟΠΗ ΤΗΣ ΘΡΗΣΚΕΙΑΣ ΤΩΝ ΕΒΡΑΙΩΝ (ΚΑΙ ΤΩΝ ΕΘΙΜΩΝ ΑΥΤΩΝ, ΜΕΤ' ΑΠΟΔΕΙΞΕΩΣ ΕΚ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΚΑΙ ΘΕΙΑΣ ΓΡΑΦΗΣ, ΠΑΛΑΙΑΣ ΤΕ ΚΑΙ ΝΕΑΣ). ΝΕΟΦΥΤΟΥ ΜΟΝΑΧΟΥ ΤΟΥ ΕΞ ΕΒΡΑΙΩΝ, ΑΘΗΝΑΙ 1980./ σελ. 9
  3. История колливадского движения святогорские колливады - движение истинного духовного возрождения: Папулидис К. Константин. Движение колливадов.; Папулидис К. Константин. Макарий Нотара, архиепископ Коринфский (1731–1805).; Иеромонах Евфимий. Первоначальное житие преподобного Никодима Святогорца (1749–1809) (Составлено в 1812–1813 годах). / сборник материалов, посвященных "колливадскому движению" на Афоне в XVIII-XIX вв., переводы сочинений греческих авторов и статьи современных российских исследователей. / Пенза. 2019. 256 с., 21,9 х 14,5 х 1,9 см. / стр. 32. ISBN 978-5-9908755-2-4
  4. Înfruntarea jidovilor de monahul Neofit Cavsocalvițiu, fost rabin – carte PDF. // OrtodoxINFO. Посетен на 17 март 2018.
  5. Панченко, А. А. К исследованию «еврейской темы» в истории русской словесности: сюжет о ритуальном убийстве. // Новое литературное обозрение (104). 2010. ISSN 0869-6365. с. 79—113. (на руски)
  6. Τα Ιουδαϊκά, ήτοι ανατροπή της θρησκείας των Εβραίων και των εθίμων αυτών μετ' αποδείξεων εκ της Αγίας Γραφής / συντεθείσα μεν εις την Μολδαβικήν υπό Νεοφύτου Μοναχού; μεταφρασθείσα δε υπό Ιωάννου Γεωργίου
  7. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 37.
  8. Натанаил Охридски. Борба за България. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2003. с. 78.
     Портал „Македония“         Портал „Македония