Слуз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цервикална слуз

Слузта е полимер, продукт на секрецията на клетки в многоклетъчните организми. Представлява хлъзгав воден секрет, произвеждан от и покриващ лигавиците. Обикновено се произвежда от жлезите в лигавиците, но може да се образува и от смесени жлези. Слузта е вискозен колоид, съдържащ неорганични соли, антимикробни ензими (например лизозими), антитела и гликопротеини.[1] Слузта служи за защита на епителните клетки във вътрешността на дихателната, храносмилателната и пикочно-половата системи, както и в структурите на зрителната и слуховата системи от патогенни гъбички, бактерии и вируси.[2] По-голямата част от слузта в тялото се произвежда в стомашно-чревния тракт.

Земноводните, рибите, охлювите и някои безгръбначни също произвеждат външна слуз от телата си като защита срещу патогени и за улесняване на движението си. Някои растения произвеждат подобна субстанция, наричана клей, която се отделя и от някои микроорганизми.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Singh, PK и др. A component of innate immunity prevents bacterial biofilm development // Nature 417 (6888). May 2002. DOI:10.1038/417552a. с. 552–5.
  2. Barr et al. Bacteriophage adhering to mucus provide a non–host-derived immunity PNAS 2013
  3. Modes of locomotion in protists: 5 modes // 6 September 2016.