Смедеревско-вършацки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Щокавицата в бивша Югославия – в светлосиньо е Смедеревско-вършецкия говор
Произход на населението в Кралство Сърбия по Йован Цвиич (1922)
  1. розово и светло червено – динарски тип и стари жители   2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско   3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието   4. синьо – томошко-браничевско население   5. тъмно червено – шопско или торлашко население   6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав – от Войводина основно   7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия

Смедеревско-вършецкия говор както показва и названието му заема част от Северна Централна Сърбия, най-вече в триъгълника Белград – Крагуевац – устието на Велика Морава и югозападната част на Банат.

Името си носи от характерния местен говор на Смедерево и Вършец в Банат.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Обособен е като самостоятелен диалект на сръбския език от Павле Ивич. Сръбско-хърватските диалектолози го отнасят наравно с косовско-моравския говор към т.нар. стари щокавски говори, т.е. не нововъзникнало наречие вследствие от миграционни процеси по тези земи.

Сръбската диалектология го има за преходен между югоизточното нему косово-ресавско старощокавско наречие и младощокавското (ще рече нововъзникнало) шумадийско-войводинско наречие.

Сръбските филолози го определят и като наречието на т.нар. галиполски сърби.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павле Ивић, Далибор Брозовић, „Језик, српскохрватски/хрватскосрпски, хрватски или српски“, Загреб, 1988.
  2. Ж. Станојчић, Љ. Поповић, „Граматика српскога језика“, 1997.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]