Смендес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рисунка на скарабей с тронни имена на Смендес [1]

Смендес (Hedjkheperre-Setepenre Smendes), гръцка форма на Несбанебджедет (Nesibanebdjedet, букв. „Той на Овена, господар на Мендес) е фараон основател на 21-та династия през Трети преходен период на Древен Египет. Управлява в Долен Египет със столица в Танис или Мемфис ок. 1077/6-1052 г. пр.н.е.

Липсват сигурни данни за произхода на Смендес и неговите предполагаеми родствени връзки с предходната 20-та династия. Някои египтолози допускат че е син на върховна жрица на Амон и шурей или баджанак на властващият в Тива върховен жрец Херихор [2] [3] [4]. Смендес заема висши военни и административни длъжности по времето Рамзес XI, женен е за негова дъщеря и става практическия управник в Танис. След смъртта на Рамзес XI ок. 1077/6 г. пр.н.е., Смендес наследява властта в Долен Египет, докато Среден и Горен Египет се намират под теократичното управление на върховните жреци на Амон в Тива.

След като тиванския върховен жрец Херихор умира ок. 1074 г. пр.н.е. [5], Смендес формално обединява Египет за известен период от време. Надпис от стела на Смендес намерена в каменните кариери Gebelein южно от Тива [6], свидетелства за поръчаната от Смендес поправка на големия Храм в Луксор, пострадал от наводнение.

Както и при предшественика му, властта на Смендес над Горен Египет била само номинална, тъй като там се разпореждали жреците на Амон, чиято паралелна династична линия е поддържана от силна армия. Към 15-та или 16-та година от неговото възкачване Смендес признава за равноправен фараон Пинеджем I, върховният жрец на Амон в Тива. При съвместното им управление продължават добрите отношения между Тива и Танис.

Важно свидетелство за външното и вътрешното положение на Египет през този е период е Пътешествието на Унамун (Отчет на Унамун, или Разказ на Унамун)[7], текст върху папирус описващ мисията на египетски пратеник от Тива до финикийския град Библос, за да поръча кедрова дървесина за храма на Амон в Танис. В документа Смендес е споменат с необичайната титла „организатор на страната“ и е наречен „стълб, който Амон е установил в своите северни земи“; както той, така и Херихор в Горен Египет не фигурират с фараонски имена. Унамун е обран по пътя и бива приет недружелюбно от царя на Библос, който саркастично отказва поисканата безплатно кедрова дървесина. Това безспорно демонстрира залеза на египетското политическо влияние в Леванта, след нашествията на „Морските народи“.

Въпреки че Мемфис остава административния център при Смендес, град Танис се превръща в главния култов център на Амон в Долен Египет, [8] чиито строителен план напълно копира този в Тива. След управление от около 26 години Смендес е наследен в Долен Египет от Аменемнису, вероятно негов син или друг родственик.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Flinders Petrie (1853-1942): Scarabs and cylinders with names (1917), pl. XLIX
  2. Ad Thijs, Nodjmet A, Daughter of Amenhotep, Wife of Piankh and Mother of Herihor, Zeitschrift für Ägyptische Sprache und Altertumskunde (ZÄS) 140 (2013), 54-69.
  3. Karl Jansen-Winkeln, Das Ende des Neuen Reiches, ZÄS 119 (1992), pp. 22-37.
  4. Kitchen, The Third Intermediate Period in Egypt (1100–650 BC), 1996, Aris & Phillips Limited, Warminster, 40-45.
  5. Ad Thijs: In Search of King Herihor and the Penultimate Ruler of the 20th Dynasty ZÄS 132 (2005)
  6. R. K. Ritner: Inscriptions from Egypt's Third Intermediate Period. Atlanta 2009, p. 101.
  7. Jean Winand, The Report of Wenanum. A Journey in Ancient Egyptian Literature
  8. Renaud de Spens: Droit international et commerce au début de la XXIe dynastie. Analyse juridique du rapport d'Ounamon

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • K.A. Kitchen, The Third Intermediate Period in Egypt (1100-650 BC), Warminster: Aris & Phillips, 3rd ed., 1996. p. 256
  • Aidan Dodson & Dyan Hilton, The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004) ISBN 0-500-05128-3, pp. 196-209
  • Thijs, Ad (2011). Introducing the Banishment Stele into the 20th Dynasty. Zeitschrift für Ägyptische Sprache. 138: 163–181

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]