Смилец (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Смилец (Област Пазарджик))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Смилец (област Силистра).

Смилец
Сградата на кметството в Смилец
Сградата на кметството в Смилец
Общи данни
Население 292 души[1] (15 юни 2020 г.)
4,85 души/km²
Землище 34,1 km²
Надм. височина 436 m
Пощ. код 4531
Тел. код 035393
МПС код РА
ЕКАТТЕ 67516
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   кмет
Стрелча
Георги Павлов
(ГЕРБ)
Смилец в Общомедия

Смилец е село в Южна България. То се намира в община Стрелча, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Смилец попада в южната част на селищна система на Стрелча. Намира се в нископланинския район на Средна гора.

Село Смилец е с дълголетна история. Неговите корени датират още от времето на траките. Повече от 15 могили са открити в землището му. Настаняването на римляните по тези земи датира от II в. пр.н.е., а от VII в. започва трайно заселване със славяни. Село Смилец не остава незасегнато от набезите на османските турци. Селото е опожарявано два пъти. Жителите му активно участват в Априлската епопея от 1876 г. Смилец дава своя принос и за войните за национално обединение. Много бежанци от Македония и Одринско намират убежище и свой дом тук. Установяват се тук и стават основоположници на част от днешните родове. Името на селото писмено се споменава в сборника „Античен рапорт на българските книги и периодични издания 1806 – 1878 г.“, съставен от Маньо Стоянов. Старото име на селото е било Егрекли – Ерекли – Ерелий. Произходът на наименованието идва от турската дума „егре“ – пладнище, кошара. С ДВ от 14.август 1934 г. селото носи името на българския престолонаследник цар Смилец, управлявал от 1292 – 1298 г. Най-точна и пълна представа за историята на селото, за неговата култура и обичаи, за старите родове и техните потомци днес добиваме от един непресъхващ извор – книгата „Миналото на село Смилец Пазарджишко“, с автор Марин Цветанов Деянов, родом от Смилец: „...От север Средногорските върхове пазят селото от студените ветрове, а Родопите спират южняка. В настъпващата нощ, забулени в сив воал, остават трите хълма – Каратепе, Бакаджик и Къзълджатепе, в пазвите на които от векове е скътано родното ни Смилец.“ /из „Миналото на село Смилец Пазарджишко“, изд. 1999 г./.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото няма седмичен пазар. Характерен е празник, при който хора се маскират и носят голямо парцалено чудовище, наречено Джумал. На Великден има събор и традиционните за селото борби.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • генерал Динчо Велев (1921 – ?), партизанин, военен
  • Иван Гарелов (р. 1943), журналист
  • Иван Динков (1932 – 2005), писател, почетен гражданин на град Пазарджик
  • проф. Иван Ранчев (1921 – 2004)
  • подполковник Игнат Петров Дончев, (1936-2011)
  • Марин Цветанов Деянов, писател
  • проф.д-р Марко Даскалов (1931 – 2012), хирург
  • Петко Татаров, (1925 – ?), архитект
  • доц. к.в.н. Стоян Алтаванов (р. 1926), летец
  • проф.д-р Тодор Даскалов, кардиолог


Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]