Смилец (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg За другото българско село вижте Смилец (област Силистра).
Смилец
Сградата на кметството в Смилец
Сградата на кметството в Смилец
Общи данни
Население278 души[1] (15 септември 2022 г.)
8,16 души/km²
Землище34,1 km²
Надм. височина436 m
Пощ. код4531
Тел. код035393
МПС кодРА
ЕКАТТЕ67516
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Стрелча
Георги Павлов
(ГЕРБ)
Смилец в Общомедия

Смилец е село в Южна България. То се намира в община Стрелча, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Смилец попада в южната част на селищна система на Стрелча. Намира се в нископланинския район на Средна гора.

Село Смилец е с дълголетна история. Неговите корени датират още от времето на траките. Повече от 15 могили са открити в землището му. Настаняването на римляните по тези земи датира от II в. пр.н.е., а от VII в. започва трайно заселване със славяни. Село Смилец не остава незасегнато от набезите на османските турци. Селото е опожарявано два пъти. Жителите му активно участват в Априлската епопея от 1876 г. Смилец дава своя принос и за войните за национално обединение. Много бежанци от Македония и Одринско намират убежище и свой дом тук. Установяват се тук и стават основоположници на част от днешните родове. Името на селото писмено се споменава в сборника „Античен рапорт на българските книги и периодични издания 1806 – 1878 г.“, съставен от Маньо Стоянов. Старото име на селото е било Егрекли – Ерекли – Ерелий. Произходът на наименованието идва от турската дума „егре“ – пладнище, кошара. С ДВ от 14.август 1934 г. селото носи името на българския престолонаследник цар Смилец, управлявал от 1292 – 1298 г. Най-точна и пълна представа за историята на селото, за неговата култура и обичаи, за старите родове и техните потомци днес добиваме от един непресъхващ извор – книгата „Миналото на село Смилец Пазарджишко“, с автор Марин Цветанов Деянов, родом от Смилец: „...От север Средногорските върхове пазят селото от студените ветрове, а Родопите спират южняка. В настъпващата нощ, забулени в сив воал, остават трите хълма – Каратепе, Бакаджик и Къзълджатепе, в пазвите на които от векове е скътано родното ни Смилец.“ /из „Миналото на село Смилец Пазарджишко“, изд. 1999 г./.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото няма седмичен пазар. Характерен е празник, при който хора се маскират и носят голямо парцалено чудовище, наречено Джумал. На Великден има събор и традиционните за селото борби.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • генерал Динчо Велев (1921 – ?), партизанин, военен
  • Иван Гарелов (р. 1943), журналист
  • Иван Динков (1932 – 2005), писател, почетен гражданин на град Пазарджик
  • проф. Иван Ранчев (1921 – 2004)
  • подполковник Игнат Петров Дончев, (1936-2011)
  • Марин Цветанов Деянов, писател
  • проф.д-р Марко Даскалов (1931 – 2012), хирург
  • Петко Татаров, (1925 – ?), архитект
  • доц. к.в.н. Стоян Алтаванов (р. 1926), летец
  • проф.д-р Тодор Даскалов, кардиолог


Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]