Смиловци (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Смиловци.

Смиловци
Смиловци
— село —
Село Смиловци (2).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4919° с. ш. 21.6933° и. д.
Смиловци
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 612 m
Население 20 души (2002)
Пощенски код 1414
МПС код VE
Смиловци в Общомедия

Смиловци (вариант Смилевци, на македонска литературна норма: Смиловци) е село в Северна Македония, в най-южните части на областта Азот.

География[редактиране | редактиране на кода]

До 2004 година Смиловци е част от община Извор, но след новото административното деление на Северна Македония от август 2004 и окрупняването на много от общините Смиловци е включено в община Чашка. Селото е разположено в планината Бабуна в подножието на Щърби камен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Смиловци е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи и 200 мюсюлмани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Смилевци има 350 жители българи християни.[2] Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смиловци живеят 216 българи екзархисти.[3]

След Илинденското въстание в селото се засилва сръбската пропаганда. В 1907 година, под натиска на въоръжените сръбски чети цялото село, състоящо се от 36 къщи, се обявява за сръбско и признава върховенството на Цариградската патриаршия. След Хуриета от 1908 година Смиловци отново преминава под ведомството на Българската екзархия.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Смиловци (Smilovci) като българско християнско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители македонци.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298, 302.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония