Смилян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в България. За селото в Хърватия вижте Смилян (Хърватия).

Смилян
Църквата в Смилян
Църквата в Смилян
Общи данни
Население1642 души[1] (15 юни 2022 г.)
56,1 души/km²
Землище29,248 km²
Надм. височина822 m
Пощ. код4770
Тел. код03026
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ67547
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Смилян
Събка Миткова
(БСП)
Смилян в Общомедия

Смиля̀н (старо име: Исмилян) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян, на 15 km югоизточно от Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Смиля̀н е едно от най-старите селища в Средните Родопи. Намира се на 15 км югоизточно от областния център – гр. Смолян, на 250 км от столицата София, на 100 км южно от Пловдив и на 25 км от курорта Пампорово. Разположено е на двата бряга на река Арда, на 820 – 850 м надморска височина. В близост се намират селата Кошница, Могилица, Арда, Сивино, Чокманово, Бориково и др. Смилян е най-голямото село в община Смолян, с население от 1789 души, като 1511 са под 65-годишна възраст.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Смоляните са славянско племе, населявало Средните и Западните Родопи. Смоляните са се заселили в земите си вероятно през VII-VIII век. През 837 г., когато племето вдигнало бунт против централната византийска власт, в тяхна подкрепа българският кан Пресиян, съместно с наместника си кавкан Исбул, навлязъл в Родопите, преминал земите на смоляните и стигнал до град Филипи в Беломорието. При управлението на цар Симеон Велики смоляните окончателно станали част от българската народност.

Името на село Смилян идва от създателите му – славянски племена СМОЛЕНИ. Реално името на селото е било Смолен. В турските регистри селото е записвано като Исмилян.

В 1698 година жителите на Смилян, представлявани от селяните Муса, Хюсеин, Реджеб, Ахмед, Мехмед и други, водят съдебно дело срещу жители на Арда башъ̀ относно владеенето на селските пасища. В спора Байъклъ̀ Мустафа от Арда и съселяните му си служат и с насилие срещу смилянци.[3]

В края на 19 век Ст. Шишков минал през селото и го описал по следния начин:

По самото горно течение, т.е. въ самата долина на сѫща Арда, български села нѣма, но има нѣкои голѣми помашки села, каквото е старото село Смилянъ, запазило името на старата Смоленска область. Смилянъ брои повече отъ 500 кѫщи чисто помашки, съ интелигентно помашко население. Разположено е както и Устово въ една сѣдловина, но по-голѣма, по-живописна и по-плодородна. Смилянъ е било едноврѣмешно сѣдалище на каазата, а сега е родното мѣсто и живѣлище на извѣстния въ тия мѣста помакъ бей Салихъ-ага Сиврия, прочутъ по своето влияние и не прѣпорѫчително до тамъ минало и настояще. Едно врѣме Сиврия бѣше голѣмъ приятель и покровитель на българското население въ Ахѫ-челебийско, но отъ нѣколко години той измѣни на своитѣ чувства и, струва ми се, пакъ по наша вина и нетактичность. И между мнозинството помашко население той не се ползува съ добро име и симпатии. Кѫщата на Сиврия, вѫтрѣшната и́ обстановка и редъ, е сѫщински княжески дворецъ, ала животътъ и традициите сѫ неизмѣнени. Вратитѣ му сѫ отворени за всѣки пѫтникъ, какъвто и да билъ той и когато и да било, и ще излѣзе всѣкога добрѣ и посрѣщнатъ и нагостенъ, и добрѣ изпратенъ.[4]

В периода 1 декември 1912 – началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни части и БПЦ с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на всякакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 220 къщи.[5]

В наши дни името Смолян е дадено на днешния град Смолян, а на селото дават името Смилян.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

От превратната история на с. Смилян изцяло е запазена Часовниковата кула, построена от устовски дерибей. Тя е висока над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска кааза. Отгоре се виждат пътят и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани, ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. „Металът все пак се влияе от резки промени на температурата. Това особено се отнася за зимния период, когато е много студено и самият часовников механизъм забавя хода си и това налага своевременното му смазване, за да работи наистина като часовник. Така че трудно се поддържа“, разказват местните хора. Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се регулира от тежести, а звънка камбана отброява всеки кръгъл час. Часовникът не е бил точен само когато се сменя зимното с лятно часово време и майсторите на ръка местят стрелките му. Пред кулата е издигнат паметник на Висарион Смолянски, който е убит по времето на второто масово помохамеданчване.

В селото се намира и една от най-големите източноправославни църкви в Родопите – храмът „Св. Спас“.

Уникални са природните дадености на Смилян и района около него – мек климат, кристално чист въздух, бистри води на река Арда и множество потоци и рекички. В околностите му се намират пещерите „Ухловица“, „Надарска“, „Бориковска“, „Гарга дере“, „Калето“, историческите забележителности (Агушевия конак, тракийското светилище на в. Ком и др.) Търсачите на силни усещания могат да се впуснат в приключението „Гарга дере“, туристически маршрут, включващ скално катерене и рапел, алпийски тролей и проникване в неблагоустроени пещери, включително в такава с подземен поток.

На разстояние 1.5 км от м. Аламушница (Смилян) се намира пещера „Крайпътна“. Пещерата е с дължина 38 м и височина 1,91 м. Обитавана е от прилепи, чието гуано по пода в комбинация с глинения пласт прави придвижването сравнително рисково. През 2005 г. зоолози регистрираха в нея непознат за науката вид насекомо, което я прави ценна от научна гледна точка. Затова достъпът до пещерата е ограничен и става само с водачи-спелеолози. Пещерната фауна е в процес на проучване и в сравнение с останалите пещери от района е доста богата. Пещерата е убежище на единични прилепи от видовете голям Rhinolophus ferrumequinum и малък подковонос Rhinolophus hipposideros. Пещерата се обитава и от над 10 вида троглобионтни и троглофилни безгръбначни животни, включително и новоописания за науката от тази пещера вид бръмбар Gueorguiella petrovi.

Друга пещера в района на селото е Полянската пещера. Тя се намира на левия бряг на р. Арда на 1 км след края на с. Смилян по шосето за гр. Рудозем (на около 250 м след каптирания за гр. Рудозем извор), на ЮИ склон на около 15 м денивелация над реката. Ориентир за достъпа до пещерата са съседните пещери Крайпътната пропаст (рег. №) и Проходната ниша (рег.№), чиито входове се намират до самото шосе и са ясно видими.

След подминаването на тези пещери склонът отляво се отдалечава от шосето. Тук се хваща слабо очертана пътека по ръба на склона и се достига до вход I на пещерата. Входът е с размери 2 Х 3 м и гледа на юг. Пещерата е диаклазна, с една висока и широка галерия. Веднага след влизане през вход I се достига до ляв завой на галерията, където вдясно се вижда ниският, но широк процеп откъм вход II, а вдясно отгоре – коминът от пропастния вход III. Наклонът на галерията надолу се увеличава, а дясната стена е покрита изцяло с натеци и вкаменени водопади. Подът е покрит с пръст и дребни скални късове. След преминаване през нисък участък със сталактити и сталагмити подът става почти равен и покрит със суха глина. Краят на пещерата е внезапно стеснение до ширина на цепнатината 0,10 м и глинена тапа на пода. Пещерата е суха, със слабо капеща вода от вторичните образувания. На места в средата на галерията има куполообразни сталагмити с височина до 0,5 м. Забелязани са единични екземпляри прилепи; в преддверието гнездят лястовици (бързолети).

Скално катерене

В района има маршрути за скално катерене. Два са в близост до пещера „Ухловица“-тур „Пепелянка“ (6 кат.) и тур „Ухловиче“ (6 кат.). В близост до беседката на пещера „Голубовица“, на левия бряг на река Арда са прокарани 3 тура: „Кал“ (5-), „Възкресение“ (5+), и „Надюшка“ (7-). В местността Дупка, от ляво над пътя за Рудозем са прокарани туровете „Бай Стоян“ (6) и „Дупка“ (7-). На скала в местността " Кокора" има един тур: " Смилян"(4), 23м. В местността Кичика над Рудозем са прокарани три тура: „No one“ (5), „Рождество“ (3-) и „Суперлуна“ (5). За „Ухловиче“ (6-) са необходими и малко джаджи. На скалата над църквата в село Арда има 2 тура – „Караиван“ (5+) и „Воденицата“ (3). Каската е задължителна.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година се отбелязва празникът на смилянския фасул, на който се избират крал и кралица на боба.

Празникът се организира от читалище „Асен Златаров“ с. Смилян. Село Смилян е прочуто с производството на едрия салатен фасул. По време на празника се организират конкурси – за най-добър производител, за пано от фасул, за кулинарно ястие от фасул. Самодейният състав към читалището изнася програма от тематични скечове, свързани с отглеждането и обработката на фасула като традиционен поминък.

Провежда се от 2003 г. всяка година в последната събота на октомври. Селото се бори за патент на оригиналния си продукт. В Смилян можете и да видите музей на фасула. Всяка последна събота и неделя на месец август в китното и приветливо родопско селце се провежда традиционният за това място събор „Бащино огнище“. На него се избира „Мис Крава“.

В селото се намира мандра „Родопа милк“, основно предназначена за производство на жълти сирена. С помощта на Швейцария са въведени технологии за производство на собствени марки сирена.[6]

Когато се спомене село Смилян, много хора се сещат за едрия сорт фасул, който се отглежда там. Растението се увива около вейката, цъфти красиво като тропически храст и донесе слава на района, в който се отглежда. Смилян вече надхвърля етикета на „кулинарна“ туристическа дестинация. Над 300 жители, занимаващи с отглеждането на този сорт, са изявили желание продуктът им да бъде регистриран със запазен знак. Вече е взето разрешение от Патентната комисия и фасулът ще бъде със запазена марка на селото до 2016 година. Освен възможностите за кулинарен туризъм, Смилян и околностите предлагат много други дейности.

Източници[редактиране | редактиране на кода]