Смилянски боб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едър смилянски боб
Гиганската лъжица за бобена чорба в центъра на село Могилица

Смилянски боб или смилянски фасул се наричат семената от растението фасул, една от малкото български храни, защитени с патент за словна марка, касаеща отглеждането му в областта на горното поречие на Арда[1]. Местните жители го наричат с името фасульовица. Традициите за отглеждане на фасул в района датират от повече от 250 години. Специфичните почвени условия, високата влажност на въздуха, обусловена от близостта на река Арда, температурните граници и качеството на водата, характерни за района на село Смилян, са подходящи за отглеждане на фасул. Смилянският фасул притежава уникален вкус и е известен както в България, така и в чужбина. Методът на отглеждане традиционно се е запазил с поколения наред. Насажденията се обработват ръчно, тори се с естествен оборски тор.[2] Годишно в района на горното течение на река Арда се отглеждат до 30 тона смилянски фасул.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Смилянският боб вирее в района на село Смилян, както и съседните Могилица и Арда, намиращи се в района на горното течение на река Арда. Районът на отглеждане се характеризира с планински климат, при който есенно-зимният сезон е сравнително мек, а лятото е хладно. Други фактори, които предопределят доброто качество на смилянския фасул, са надморската височина и влажността на въздуха. Областта, в който вирее растението, е с надморска височина от 820 до 875 m. Температурите са умерени и през лятото е хладно. При повече от 33 °C цветчетата на фасула прегарят и окапват[3].

Известни са две основни разновидности на смилянския фасул:

  • Едър. Цветът на бобените зърна е бял и пъстър, вариращ от черен до светлолилав. Традиционно тази форма на смилянския боб се използва основно за салати и за паниране.
  • Дребен. Зърната са значително по-дребни от предходния, като преобладават светлокафявите зърна с тъмнокафяви и почти черни ивици.

Празник на смилянския боб[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. в село Смилян за пръв път е проведен „Празникът на смилянския фасул“. На него жителите от селото и околните селища по горното течение на Арда почитат културата, която е традиционна за техния район. Празникът се провежда в последната събота на ноември, след като реколтата от фасул е прибрана. По време на празника се организират три конкурса:

  • Кулинарен конкурс с ястия, направени от смилянски фасул
  • Конкурс за детско пано от фасул
  • Конкурс „Производител на годината“

Началото на фестивала се оповестява с фасулено топче[4]. Празникът се организира от читалище „Асен Златаров” в Смилян[5].

Ястия от смилянски боб[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно смилянският боб се използва в Родопската кухня за приготвянето на сърми и пълнени чушки, баница с боб, рула, пълнена тиква с боб, боб чорба, трахана с телешко месо и царевица и дори шишчета от боб[6][7].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Наследствен сорт

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. smilyanbeans, Смилянски фасул, Автентичния чист продукт
  2. mogilitzanew, Кухня на село Могилица
  3. aktivnipotrebiteli, Смилянският боб
  4. smolyannews, Започна празника на смилянския боб
  5. naselo.net, Смилян
  6. БНТ, Празник на Смилянския боб
  7. в-к Стандарт, Смилянски боб за Коледа, Щиляна Чакърова