Сминица
| Сминица Μενοίκιο | |
 | |
  Местоположение на картата на Сярско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Карагьоз гьол |
| Надм. височина | 1963 m |
| Сминица в Общомедия | |
Сминица, Смилица, Смила, Змийница, Серски Боздаг или Малък Боздаг (на гръцки: Μενοίκιο, Меникио, катаревуса: Μενίκιον, Меникион, стари форми: Μποζ Όρος, Μενοίκιον Όρος, както и Μπουζ Νταγ и Μπόζ Ντάγ за северния дял) е планина в северната част на Гърция. Планината е разположена в Егейска Македония и по нея минава границата между демите Сяр и Просечен.[1][2][3]
Имена
[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името Сминица произхожда от името на растението смин, (Helichrysum arenarium) и топонимична наставка. Формата Смила според него не е известна в местните говори.[4] Петър Коледаров нарича връзка на името със смолените,[5] но според Иванов това е неоснователно.[4] Обликът Змийница се среща във Веркович,[6] Кънчов и във всички карти и изследвания. Той е продукт на народна етимология и се свързва със змия.[4]
Най-високият ѝ връх е Карагьоз гьол - 1963 m.[1] Традиционното, старо име на върха е Карагьоз гьол по името на едноименната местност под върха. Произлиза от Karagöz, черноок, вид риба и göl, блато, езеро.[7] Гръцкото име на върха Мавромата (Μαυρομμάτα) е превод на турското - черни очи. По време на българското управление в Сярско през 40-те години на XX век, върхът е преименуван на Варовитец. Името произхожда от прилагателното варовит от вар, както в околните села наричат камъка бигор и топонимична наставка -ец.[8]
Според гръцки сведения името Меникио е средновековно - Όρος Μενοικεύς или Όρος του Μενοικέως.[1]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Планинският комплекс е разположен в източната част на Сярско, североизточно от едноименния град Сяр (Серес), на границата с Драмско. Разпростира се на югоизток от планината Шарлия (Врондос, Ляля), от която е разделена от проход на 1000 m, откъдето започват противоположните потоци Карвунорема и Дяволската река (Дяволо рема).[1] Според Йордан Н. Иванов границата между Шарлия (Черна гора) и Сминица е на седловината Узунджата (Узунджето) на юг от Бабина гора, откъдето на североизток тръгва Узундере, на югозапад притокът на Бродската река Углис.[9] Отделен е от планинския масив Щудер (Агиос Павлос) от Калапотския проход (860 m) и долината на река Панега (Ангитис). Състои се от три основни дяла: северен Карагьоз гьол или Боздаг, централен Копаница (Поликорфос) и южен Сминица, който дава името на цялата планина.[1]
Геоложки строеж
[редактиране | редактиране на кода]Почти цялата планина е изградена от шисти[1] и мрамори.[10][1] В ниските части има песъчливи терциерни наслаги и наносни конуси. [10] Характерни за планината са множеството долини и оврази, които съществуват на голяма надморска височина в централния му дял.
Флора и фауна
[редактиране | редактиране на кода]Планината над 1200-1400 m надморска височина е обезлесена, гола и представлява една от най-пустинните планини на Балканския полуостров. Планината с обширната си дъбова гора е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (1260004) и е определена като орнитологично важно място (019). Също така и долината на Дяволската река, в която е Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е част от Натура 2000 (1260009).[1]
Върхове
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Име | Височина | Местоположение и бележки |
|---|---|---|---|
| Карагьоз гьол, Боздаг | Μαυρομάτα, Καραγκιόζ Γκιολ, Μποζ Νταγ | 1963 m[1] | в централната част |
| Скордим | Απότομο, Σκόρδιμ, Σκόρδιουμ | 1762 m[1] | |
| Аргач | Αργάτς | 1381 m[1] | гола чука С от Клепушна[11] |
| Юрта | Αυγό, Γούρτα, Γιούρτα | 1064 m[1] | |
| Желяно | Γαρούφα, Ζελιάνο | 1212 m[1] | |
| Γερακοβούνι | 1740 m[1] | ||
| Долен Орманджик | Δασάκι, Κάτω Ορμαντζίκ | 1500 m - 1400 m[1] | |
| Διαβατό | 1080 m[1] | ||
| Дорт Бургас или Беш Таш | Δύσβατο, Ντορτ Μπουργκάς | 1840 m[1] | |
| Синделик | Θαμνοτόπι, Συντελίκ, Σίντελικ | 1952 m[1] | |
| Сойка | Θολή Κορυφή, Σόϊκα [1] | 1068 m[12] | |
| Камбер | Καμπέρα, Καμπέρ | 1400 m - 1300 m[12] | |
| Стефан | Κόκκινη Πέτρα, Στεφάνι | 1371 m[12] | |
| Бунаник | Κοκολίτσι, Μπουνάνικ | 1067 m[12] | |
| Κοριτσάμπελι | 1210 m[12] | ||
| Добро поле[13] | Κορυφή Καλλιπόλεως, Ντοπροπόλ | 1203 m[12] | връх ЮЗ от Карлъково и С от пасището Добро поле[13] |
| Кула | Κούλα, Καλούν Παπρά | 1678 m[12] | |
| Κούσκουρας | 1624 m[12] | ||
| Керезгери | Κρανιά, Κερέζγερη | 1100 m[12] | |
| Голомбар, Голумбар, Гулумбар[14] | Κρατητήριο, Γκολαμπάρο, Γκόλα Μπάρο | 1097 m[12] | името е с архиаичен произход, производно от голъѫбъ, гълъб и късна наставка -арь; народна етимология свързва името с голо бърдо, но хребетът не е бърдо, а планинска верига, чиято най-висока част е била обрасла с вековна букова гора[14] |
| Кривидол | Κρίβιδο | 1107 m[12] | |
| Тулумбар | Κυδωνιές, Τουλουμπάρι | 1238 m[12] | |
| Суджа | Λόφος, Σουτζά Λόφος | 1129 m[12] | |
| Μαγγάνι | 1300 m - 1200 m[12] | ||
| Μαντήλι, Κάρπα | 1903 m[12] | ||
| Карамандра | Μαύρη Στάνη, Καραμάνδρα | 1607 m[12] | |
| Курусу | Μαυροκέφαλος, Κουρουσού | 1045 m[12] | |
| Буланък Бара[15] | Μαυροκορφή, Μπουλανίκ Μπάρα, Μπάρα | 1128 m[12] | мочурлива местност и връх ЮЗ от Мъклен;[15] името идва от турското bulanık, мътен[16] |
| Черна поляна | Μαυροπουλιάνα | 1280 m - 1100 m[12] | |
| Бабина гора | Μεγάλη Κορυφή, Μπαμπίνα, Γκόρα Μπάμπινα, Μπάμπινα Γκόρα | 1299 m[12] | дълъг хребет Ю от Горно Броди[17] |
| Μενοίκιο | 1454 m[12] | ||
| Ортабаир | Μεσοκορφή, Ορτά Μπαΐρ | 1000 m[12] | името е от турското orta, среден,[18] гръцкото име има същото значение |
| Аргатлар | Ξέφαντο, Αργατλάρ | 1455 m[12] | |
| Οξυά, Άγιος Δημήτριος | 1342 m[12] | ||
| Аяз | Παπά Σωληνάρι, Αγιάζ Λόφος | 1225 m[12] | |
| Беш Таш | Πεντάπετρο, Μπες Τας | 1820 m[12] | |
| Πλατύκορφο | 1146 m[12] | ||
| Копаница | Πολύκορφο, Μούχλιανη, Κοπάνιτσα | 1256 m[12] | |
| Торбица, Турбица,[12] Торбища[3] | Ποτίστρα, Τορπίτσα/Τουρπίτσα | 1200 m[12] | З от Ресилово (Харитомени) и ЮЗ от Карлъково (Микрополи)[3] |
| Каин бунар | Πουρνάρια, Καΐν Μπουνάρ | 1080 m - 1000 m[12] | |
| Каин | Προφήτης Ηλίας, Καΐν Λόφος | 1261 m[12] | З от Ресилово (Харитомени) и ЮЗ от Карлъково (Микрополи)[3] |
| Сиври | Σιβρί Λόφος | 1100 m[12] | |
| Славополяна | Σλαβοπουλάκια | 1010 m[12] | |
| Спанакли | Σπανακοκορυφή, Σπανακλή | 1567 m[12] | |
| Σταχτιές Πέτρες | 1440 m - 1300 m[12] | ||
| Пилафтепе | Στρογγυλό, Πιλάφ Τεπέ | 1023 m[12] | С от Клепушна[2] |
| Στρογγυλοβούνι | 1180 m[12] | ||
| Таушантепе | Ταουσάν, Ταουσάκ Λόφος/Τεπέ | 1340 m[12] | СЗ от Карлъково[19] |
| Поляна | Τρίκορφο, Πολιάνα | 1000 m[12] | |
| Сари Татарак | Φαλακρό, Σαρή Ταταράκ | 1080 m[12] | |
| Ялъм[20] | Φλόγα, Τσαλούμι, Γιαλούμι | 1313 m[12] | С от Клепушна[2] |
| Хартовица | Χαρτοβίτσα | 1000 m - 900 m[12] | |
| Χελώνα | 680 m[12] | ||
| Αετόβραχος | 700 m[12] | ||
| Ташлък | Αμπέλια, Τασλίκ | 518 m[12] | И над едноименния пролом Ташлък[2] |
| Βραχώδες, Κάσσι | 980 m[12] | ||
| Балбаир | Βυθός, Μπαλ Μπαΐρ | 980 m - 900 m[12] | |
| Камила | Γκαμήλα, Γερμανικό | 921 m[12] | голо бърдо до Ктиторовата пещера при Лакос[21] |
| Шейтантепе | Διάβολος, Σαϊτάν Λόφος/Τεπέ, Σατάν Λόφος | 773 m[12] | |
| Каратепе | Δρυότοπος, Καρά Λόφος | 822 m[12] | |
| Επίμηκες | 740 m - 600 m[12] | ||
| Зъхна | Ζίχνα | 655 m[12] | |
| Кючюккуле | Καστράκι, Κιουτσούκ Κουλέ | 740 m[12] | |
| Бююккуле | Κάστρο, Μπουγιούκ Κουλέ | 800 m[12] | |
| Ярец[20] | Κατσικάκι | 920 m[12] | С от Клепушна[2] |
| Корита | Κορίτα | 905 m[12] | |
| Κορυφή | 607 m[12] | ||
| Кучкари | Κουτσικάρι | 851 m[12] | |
| Градище | Κτισμένο, Γκραντίσνος | 929 m[12] | на 1,5 km З от Скрижово[2] |
| Магила | Μαγίλα | 900 m[12] | |
| Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε | m[12] | ||
| Въртол, Въртоля, Куманце | Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε | 805 m[12] | ниви и извор З от Криводол, на синора с Горенци;[22] името Въртоль, Въртоля, обозначава пропаст и е близко по значение с въртоп;[23] името Куманци насочва към кумани, свързвани с гагаузите в селото[22] |
| Караорман | Μεγάλο Δάσος, Καρά Ορμάν | 848 m[12] | |
| Черешова | Μύτες, Τσερίσοβα | 963 m[12] | |
| Липова | Μύτη, Λίποβα | 900 m - 800 m[12] | |
| Чаталка | Πέταλο, Τσατάλκα | 960 m - 949 m[12] | |
| Σαμαρούδι | 820 m[12] | ||
| Гумища | Στρογγυλό, Γκούμιστα | 700 m[12] | |
| Тумби | Τούμπες | 780 m[12] | |
| Чардак | Τσαρδάκι | 680 m[12] | |
| Чукла, Чуклата[24] | Τσούκλα | 736 m[12] | чука ЮИ от Клепушна, името прозлиза от чука с епентеза на л[24] |
| Чукла, Буха | Τσούκλα, Μπούχα | 707 m[12] | чука ЮИ от Криводол,[25] името прозлиза от чука с епентеза на л[24] |
| Чукла | Τσούκλα | 483 m[25] | чука З от Грачен,[25] името прозлиза от чука с епентеза на л[24] |
| Равика | Ύψωμα Αβραμίδη, Ραβίκα | 761 m[12] | |
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Изкачването до върха може да стане от селището Карлъково (Микрополи, 300 m), като се мине покрай два заслона (8+8 места за спане) на 820 m, през платото Света Богородица Кастаниотиса на 1070 m, през горската служба в местността Авхенас за около 4-5 часа. Изкачването може да стане и от Серския манастир (300 m) за около 4 часа.[12]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 422. (на гръцки)
- 1 2 3 4 5 6 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-01-08 в Wayback Machine.
- 1 2 3 Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 195.
- ↑ Коледаров, Петър. Народностният състав на Драмско до края на XIX в. // Известия на Института за история Χ. София, Българска академия на науките, 1962. с. 153.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 53. (на руски)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 107, 135.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 88.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
- 1 2 Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 70.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 423. (на гръцки)
- 1 2 Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
- 1 2 Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
- 1 2 Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 84.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 83.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 167.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 203.
- 1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 133.
- 1 2 Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 94.
- 1 2 3 4 Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 720.
- 1 2 3 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
| |||||||
