Смолници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Смолниците заемат обща площ около 7 млн дка и са разпространени в равнинните и котловинните полета на:

За разлика от черноземните и сивите горски почви, смолниците са образувани в условията на преходно-континенталния климат върху тежки глинести материали и тревисто-блатна растителност.

Подобно на черноземите, смолниците се делят на карбонатни, излужени и деградирани. За условията на България най-характерни, с най-голямо разпространение и стопанско значение, са излужените смолници.

Излужени смолници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почвеният профил е подобен на черноземите под влияние на тревистата растителност — мощен хумусен хоризонт (60–80 см) и преходен хоризонт с мощност 50–60 см. Хумусният хоризонт е двупластов — по-рохкава и дребнозърнеста орница и глинест подорен пласт.
  • Съдържанието на хумус в горния пласт е 3–4 % и постепенно намалява в дълбочина на профила. Карбонатите са измити на дълбочина под 80–90 см. Реакцията на почвата е неутрална до слабо кисела в безкарбонатния слой и слабо алкална в карбонатния. Тези почви са недостатъчно запасени с азот и фосфор, но имат благоприятен калиев режим.
  • Смолниците са най-тежките почви в България и имат неблагоприятни водно-физични свойства — при навлажняване силно набъбват, а при изсъхване се свиват и напукват; проявяват лепливост и пластичност; при оран на суха почва се накъртват на буци. Поради тези особености при тях обикновено се закъснява с пролетните механизирани работи.

Мерки за съхранение и подобряване на почвеното плодородие[редактиране | редактиране на кода]

Независимо от тежкия им механичен състав, смолниците имат високо естествено почвено плодородие, което следва да се съхрани чрез:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]