Среднородопски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Смолянски говор)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Среднородопски говор
Страна Република България
Регион Родопи
Брой говорещи около 42 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Среднородопски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география

Среднородопският говор е български говор, принадлежащ към рупската подгрупа на източните български диалекти. Разпространен е сред българоговорещото население в Централните Родопи, с основни селища Смолян, Рудозем, Смилян, Девин и Мадан. Наричан е също смолянски говор, а в по-старата литература ахъчелебийски говор по старото име на Централнородопската област.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На север среднородопският говор граничи с рупчоския говор през Рожен. На северозапад през Мурсалица с широколъшкия говор. На северозапад граничи с разложкия, а на югозапад с гоцеделчевския говор. На югоизток през Жълти дял граничи със златоградския говор, а на изток няма ясна географска граница, защото граничи с турските говори по долината на Арда.

На юг говорът преминава границата с Гърция, като към 1912 година опира до българо-гръцката езикова граница, но след поредицата бежански вълни през 20-век днес на територията на Гърция е запазен само в някои помашки селища в Ксантийско и е подложен на силна елинизация и турцизация. В Гърция се правят опити говорът да се обяви за отделен помашки език.

Изолиран остров сред смолянския говор е широколъшкият говор в селата Широка лъка, Върбово и Стойките.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

  • Тройна членна форма: -ôт (широко о), -та, -то, -тê (широко е) за обща определеност, -ôс, -са, -со, -сê за близки предмети и -ôн, -на, -но, -нê за отдалечени предмети.
  • Запазени падежни остатъци.
    • Агломеративна (на базата на акузатива) форма за единствено число при роднинските и личните имена: сѝна, Ива̀на.
    • Остатъци от склоняван член: челêкаток (акузатив), челêкутуму (датив).
    • Остатъци от склонявани прилагателни: га̀л'а ху̀бавêк Пѐтра.
    • Датив в единствено (сѝну, Ива̀ну) и множествено число (ста̀рêм дай мо̀жêне, мла̀дêм зна̀ене).
    • Остатъци от локатив: от ву̀йковцêх има пѝсмо.
  • Глаголно окончание за 1 лице единствено число сегашно време за I и II спрежение : кра̀дам, пѝшам, ру̀кам, но при глаголите от свършен вид: о̀крадна, ру̀кна.
  • Деепричастие на -штим: играштѝм, пêештѝм.

Лексика[редактиране | редактиране на кода]

Обилие от турцизми: шен, айляк, гърцизми: про̀гима, а̀рнисвам, ка̀матан, то̀ра. Значителен процент от българската му лексика не съвпада с тази на останалите български говори: галенѝк (любовник), галенѝца, штѐне (пале), балну (мъчно), по̀дзима (есен).

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

  • Основна фонетична черта на говора е широкият звук ô, което е като застъпник на старобългарските ъ, ѫ, ѧ и ь под ударение. В неударена позиция то се редува с леко редуцирано а.
  • Застъпник на старобългарското ѣ е широкото ê във всички позиции: снêк, снêгồт.
  • ê е застъпник и на старобългарския дифтонг іа: йềм (ям), дồш’т’ер’ê
  • Сонантните ър / ръ, ъл / лъ се изговарят като ôр и ôл: кôрф (кръв), пôрф (пръв), нạпồлни
  • Наличие на ы в някои мюсюлмански села (Могилица, Долен, Бориково): мы̀шка, сы̀н, ры̀зạ
  • Акане – Изговор на неударено o като а пред ударена сричка: гòрạгạрѝца
  • Редуциране на неударено o като у пред неударена сричка: мàслу.
  • В някои села пред сонантните р и л, когато са след съгласна, се изговаря слабо тъмно а: вạрêтèно (вретено), сạрềдạ (сряда)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Българска диалектология“         Портал „Българска диалектология