Смолян (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Смолян (община)
Map of Smolyan municipality (Smolyan Province).png
      
Герб
Общи данни
Област Област Смолян
Площ 864.997 km²
Население 40 505 души
Адм. център Смолян
Брой селища 81
Сайт www.smolyan.bg
Управление
Кмет Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 29 съветници
• ГЕРБ (11)
• КРОС (7)
• БСП (5)
• ЗАЕДНО ЗА СМОЛЯН (2)
• Коалиция за екологично развитие и устойчивост на община Смолян (2)
• ДПС (2)
Bulgaria Smolyan Municipality geographic map bg.svg
Смолян (община) в Общомедия

Община Смолян се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в южната част на област Смолян. С площта си от 864,997 km2 е 1-ва по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно и високо планински и тя е общината с най-високата средна надморска височина в България. Заема южните, най-високи части на Западните Родопи.

От югозапад на североизток, в северната част на общината, на протежение от около 35 km се простира най-високият, най-мощният и втори по дължина планински дял в целите РодопиПереликско-Преспанския дял, който по цялата си дължина е вододел между водосборните басейни на реките Марица и Арда, а ширината му варира от 8 – 10 до 15 – 20 km. На югозапад започва от държавната ни граница с Гърция при гранична пирамида № 135, където се издига безименен връх с височина 1929,9 m. От него на северозапад се отделя рида Чамлия, а при връх Голям Перелик 2190,2 m (най-високата точка на общината и на целите Родопи) на северозапад – рида Мурсалица. От там билото продължава на североизток преминава през седловината Превала (Ешекулак, 1687,5 m) и достига до връх Снежанка (1925,8 m), от който на северозапад се отклонява рида Чернатица, а на юг – Букова планина. Следва седловината Рожен (1436 m), след която на юг и югоизток се отделя дълъг и мощен рид разположен между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда. При връх Преспа (2000,4 m) на югоизток се отделя друг дълъг и мощен безименен рид, разположен между реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).

От граничния връх висок 1929,9 m на северозапад се отделя рида Чамлия, разположен между долините на реките Чаирдере и десният ѝ приток Мугленска река. В пределите на община Смолян попадат част от неговите източни склонове с най-високата му точка (1948,3 m), намираща се 4,5 km южно от село Мугла.

От връх Голям Перелик на северозапад се отделя рида Мурсалица, заемащ района между долините на Мугленска река и Широколъшка река. На територията на общината са простира неговата югоизточна, най-висока част с връх Карлъка (2188,1 m).

От връх Снежанка на северозапад се отделя друг мощен и дълъг планински рид – Чернатица, като в пределите на общината попада малък участък от южните му склонове, обърнати към дълбоката долина на Широколъшка река. По билото му се издигат върховете Мечи връх (1872,6 m) и Карабалкан (1958,6 m). Южно от връх Снежанка се простира малката Букова планина. На запад тя достига до прохода Превала (Ешекулак), на юг и изток до долината на река Черна (ляв приток на Арда) и левият и приток Бяла река, а на север до седловината Рожен.

Източно от седловината Рожен от Переликско-Преспанския дял в северна и южна посока се отделят други два планински хребета. На север се отделя Радюва планина, като в пределите на общината попадат нейните най-южни части с връх Студенец 1843,4 m. На юг, а след това на югоизток между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда се простира дълъг и тесен безимен планински рид, височината на който постепенно се понижава в източна посока.

И накрая, в крайната североизточна част на община Смолян се простира западната, най-висока част на друг безимен планински хребет, който се отделя от връх Преспа на югоизток и е разположен между долините на реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).

В централната част на община Смолян от запад на изток, на протежение от 28 km, между долините на река Арда на юг и левият ѝ приток Черна на север се простира Кайнадински рид. Неговите най-високи части са разположени в западната му част, на гръцка територия, а на изток в българска височината му постепенно намалява. Най-високият му връх в България е Средния връх 1872,8 m, разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 126.

Южните райони на общината, на юг от долината на река Арда се заемат от високия и обширен Ардински дял на Западните Родопи. Най-високата му точка на територията на общината е Ардин връх 1730,1 m, намиращ се на граничната бразда южно от изворите на река Арда.

Югоизточно от село Търън, на границата с община Мадан, в коритото на река Черна се намира най-ниската точка на община Смолян – 673 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Смолян попада в обсега на два водосборни басейна – на реките Марица и Арда, като вододелът преминава по билото на Переликско-Преспанския дял. В южната част на общината протича най-горното течение на река Арда. Тя води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх, на 1455 m н.в. Изворът се намира на 900 м североизточно от върха и на 1,5 km южно от село Горна Арда и е маркиран с указателна табела. Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰. След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до границата с община Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди напускането ѝ на територията на община Смолян се появяват и първите характерни за нея планински меандри. Основни притоци в този участък са реките: Бориковска (ляв), Черешовска (ляв), Мичевица (ляв), Сивинска (десен), Орешовска (ляв) и Вълчандере (десен).

Втората по значение река в община Смолян е река Черна, първия голям ляв приток на Арда. Тя протича с почти цялото си течение от 48 km (последните 4 km са на територията на община Мадан), като отводнява югоизточните склонове на най-високата част на Переликско-Преспанския дял и северните склонове на Кайнадински рид на Западните Родопи. Тя извира на 1770 m н.в. в най-западната точка на водосборния басейн на река Арда, в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, на 5 km югоизточно от с. Мугла. По цялото си протежение тече в източна посока в тясна каньоновидна долина с единствено долинно разширение в района на град Смолян. Площта на водосборния ѝ басейн е 259 km2, което представлява близо 30% от площта на общината. Основните ѝ притоци са: Калъческа река (ляв), Остритска река (ляв), Техлен дол (ляв), Саскочето (ляв), Крива река (ляв), Куртев лом (ляв), Доксово дере (ляв), Бяла река (ляв, най-голям приток), Майката (ляв), Клокотнишко дере (десен), Тикалско дере (ляв), Рековска река (ляв) и Речицка река (десен).

В североизточната част на общината, през селата Кутела, Славейно и Петково протича горното течение на река Малка Арда, ляв приток на Арда. Тя води началото си под името Мразлив дол от местността Момина вода на 1716 m н.в. в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, северно от хижа „Момчил юнак“. До село Славейно тече на югоизток, а след това – на изток-югоизток в тясна и дълбока долина със слаба залесеност.

Северозападната част на община Смолян попада във водосборния басейн на река Марица. Тук протичат горните и част от долните течение на Широколъшка река (десен приток на Въча, която е десен приток на Марица) и Мугленска река (десен приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча). Широколъшка река извира на 800 m северно от връх Снежанка в курорта „Пампорово“, kd 1700 п н.в. под името Голяма река. Тече в посока запад-северозапад в дълбока, гъсто залесена долина между ридовете Чернатица на североизток и Мурсалица на югозапад. Мугленска река извира от южното подножие на връх Голям Перелик, на 850 m южно от него, на 2036 m н.в. под името Голяма река. Тече в северозападна посока най-напред в широка долина заета от обширни ливади, а след село Мугла в дълбока каньоновидна долина, като отводнява северозападните части на Переликския дял и югозападните склонове на рида Мурсалица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 41 452 100,00
Българи 32 708 78,91
Турци 170 0,41
Цигани 301 0,73
Други 161 0,39
Не се самоопределят 298 0,72
Не отговорили 7814 18,85

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Смолян
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 33505 34959 35531 40331 48561 49227 50705 47230 41452
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Община Смолян се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 86 населени места с общо население от 41 452 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Смолян, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Алиговска 18 - в з-щето на с. Арда Момчиловци 1294 40,464 Горно дере кьой
Арда 303 17,928 Мугла 240 74,295
Баблон - - в з-щето на с. Смилян Надарци 5 - в з-щето на с. Кремене
Белев дол 94 3,764 Орешец 51 13,669 Яманско, Орешица
Билянска 25 - в з-щето на с. Горна Арда Остри пазлак 16 - в з-щето на с. Подвис
Бориково 34 22,267 Хасанково Петково 306 23,507
Бостина 134 4,771 Пещера 2 - Момарско, в з-щето на с. Турян
Буката 69 7,631 Буково Писаница 15 - в з-щето на гр. Смолян
Букаците 33 10,048 Баш бук Подвис 139 6,147 Подвиз
Виево 400 14,779 Каршилъ Полковник Серафимово 137 24,868 Алами дере, Ябълка
Влахово 354 - в з-щето на гр. Смолян Попрелка 11 - в з-щето на с. Кремене
Водата 33 - в з-щето на с. Стойките Потока 3 - Селище, в з-щето на с. Бориково
Вълчан 53 11,000 Курт дере Река 228 7,237
Върбово 10 - в з-щето на с. Широка лъка Речани 60 - Хасановска река, в з-щето на с. Арда
Габрица 9 - Габрово, в з-щето на гр. Смолян Ровина 115 - в з-щето на с. Подвис
Гела 38 33,959 Селище] 88 3,752
Гоздевица 4 - Гоздювска, в з-щето на с. Арда Сивино 161 20,429 Текир
Горна Арда 56 7,698 Барутинска Славейно 144 23,233 Карлуково
Горово 38 10,599 Чамжас Сливово - - в з-щето на с. Широка лъка
Градът 126 4,256 Градок Смилян 1789 29,248
Гращица 11 - в з-щето на с. Стойките Смолян 30642 134,590 Пашмаклии
Гудевица 16 - Гудевска, в з-щето на с. Арда Соколовци 162 13,339 Долно дере кьой
Димово 3 - в з-щето на с. Кремене Солища 41 14,670 Сулища
Дунево 139 - в з-щето на гр. Смолян Средок 55 - в з-щето на с. Горна Арда
Еленска 105 - в з-щето на с. Търън Стикъл 25 - в з-щето на с. Солища
Ельово 12 - в з-щето на с. Горово Стойките 220 42,803
Заевите 8 - Заевете, в з-щето на с. Гела Стража 116 6,309
Змиево 14 - в з-щето на с. Вълчан Сърнино 7 - Гарзмарет, в з-щето на с. Сивино
Исьовци 26 - в з-щето на с. Могилица Тикале 139 9,906
Катраница 184 9,406 Требище 140 3,744
Киселчово 21 24,696 Киселичево Турян 71 18,858
Кокорово 23 - Кокорково, в з-щето на с. Орешец Търън 717 15,543
Кошница 81 10,444 Ухловица 7 - в з-щето на с. Могилица
Кремене 4 20,312 Фатово 107 - в з-щето на с. Полковник Серафимово
Кукувица 3 - Куковица, в з-щето на с. Широка лъка Хасовица 10 - в з-щето на гр. Смолян
Кутела 345 15,516 Чамла - - в з-щето на с. Мугла
Левочево 119 18,594 Чеплетен 57 6,756
Липец 46 - Дюрмете, в з-щето на с. Букаците Черешките 7 - в з-щето на с. Бориково
Лъка 108 3,470 Черешово 8 - в з-щето на с. Могилица
Люлка 16 - Чекичето, в з-щето на с. Сивино Черешовска река 10 - в з-щето на с. Могилица
Магарджица 19 - в з-щето на с. Гела Чокманово 88 9,243
Милково 4 - в з-щето на с. Кошница Чучур 1 - Ючур, в з-щето на с. Полковник Серафимово
Могилица 377 16,629 Тоз бурун Широка лъка 503 54,620
ОБЩО 41452 864,997 43 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Писмо на МВР № 11799/обн. 16.10.1925 г. – разделя с. Фатово на две отделни населени място – м. Горно Фатово и м. Долно Фатово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хасанково на с. Бориково;
– преименува м. Река на м. Варад;
– преименува с. Каршилъ на с. Виево;
– преименува с. Курт дере на с. Вълчан;
– преименува с. Габрово на с. Габрица;
– преименува м. Копадан дере на м. Копадан;
– преименува м. Дюрмете на м. Липец;
– преименува м. Чекичето на м. Люлка;
– преименува с. Тоз бурун на с. Могилица;
– преименува с. Горно дере кьой на с. Момчиловци;
– преименува м. Яманско на м. Орешица;
– преименува с. Подвиз на с. Подвис;
– преименува м. Хасановска река на м. Речани;
– преименува с. Текир на с. Сивино;
– преименува с. Карлуково на с. Славейно;
– преименува гр. Пашмаклии (Пашмаклий) на гр. Смолян;
– преименува с. Долно дере кьой на с. Соколовци;
– преименува к. Гарзмарет на к. Сърнино;
– преименува м. Кара бурун на м. Черналево;
– преименува м. Ючур на м. Чучур;
– преименува с. Алами дере на с. Ябълка;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ябълка на с. Полковник Серафимово;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Пещера на с. Момарско;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – признава н.м. Света Елена (от с. Широка лъка) за отделно населено място – м. Елена;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Кутела (от с. Виево) за отделно населено място – с. Кутела;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Куковица на с. Кукувица без административен акт;
– уточнено е името на с. Сулища на с. Солища без административен акт;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Бяла река и я присъединява като квартал на с. Могилица;
  • Указ № 227/обн. 21.06.1960 г. – заличава с. Райково и гр. Устово и ги присъединява като квартали на гр. Смолян;
  • Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува с. Буково на с. Буката;
– преименува м. Ухловица на м. Еленска;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува м. Селище на м. Потока;
  • Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – заличава м. Елена поради изселване;
  • през 1965 г. – уточнено е името на м. Заевете на м. Заевите без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Окманица и Посиек поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Гоздювска на м. Гоздевица;
– уточнява името на м. Градок на м. Градът;
– осъвременява името на м. Гудевска на м. Гудевица;
– уточнява името на м. Калевица на м. Калевище;
  • Указ № 11/обн. 13 януари 1967 г. – заличава м. Турчиново и я присъединява като квартал на м. Река;
– заличава махалите Лещище, Равнище и Ражище и ги присъединява като квартали на с. Търън;
– заличава м. Речица поради изселване;
– признава м. Река за с. Река;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – обединява махалите Горно Фатово и Долно Фатово в едно ново населено място – с. Фатово;
– заличава махалите Есенище и Кайковска и ги присъединява като квартали на с. Турян;
  • Указ № 166/обн. 12.02.1971 г. – преименува м. Чамжас на м. Горово;
– възстановява старото име на с. Момарско на с. Пещера;
  • Указ № 2149/обн. 12.11.1975 г. – преименува с. Махмутица на с. Бистрица;
– преименува с. Баш бук на с. Букаците;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава м. Градинска река, м. Копадан и с. Кошуте поради изселване;
  • указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Бистрица и махалите Горски дол, Джуркалица и Соломон и ги присъединява като квартали на с. Широка лъка;
– заличава махалите Варад, Доганово, Калевище, Марино и Черналево поради изселване;
– закрива община Смилян и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Смолян;
– закрива община Широка лъка и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Смолян;
  • Указ № 305/обн. 11.10.1991 г. – преименува м. Барутинска на м. Горна Арда;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 368/обн. 21.10.1998 г. – отделя с. Равнината и неговото землище от община Смолян и го присъединява към и го присъединява към община Рудозем;
  • Указ № 262/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Киселичево на с. Киселчово;
  • Указ № 263/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Орешица на с. Орешец;
  • Указ № 264/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Кокорково на с. Кокорово.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 178,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]