Направо към съдържанието

Смърдеш (планина)

Тази статия е за планината в Северна Македония. За селото в Костурско, Гърция, вижте Смърдеш.

Смърдеш
Смрдеш
41.5169° с. ш. 22.4889° и. д.
Местоположение на картата на Северна Македония
Общи данни
Местоположение Северна Македония
Най-висок връхЕлешница
Надм. височина971 m

Смъ̀рдеш (на македонска литературна норма: Смрдеш) е ниска планина, разположена в югоизточната част на Северна Македония. Най-високият ѝ връх е Елешница – 971 m.[1][2][3]

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Планината е разположена между Радовишката котловина от изток и долината на Крива Лакавица от запад. Започва южно от град Щип и завършва при град Струмица при долината на Водочница,[1] където се свързва с ниската планина Плавуш, с която заедно имат площ от 48,8 km2 на надморска височина от 500 m.[3] Реката е и вододел между басейна на Вардар чрез Крива Лакавица и реките от западните и южните склонове и на Струма чрез Струмешница и Иневската река от източните и северните склонове.[2] На юг чрез Илвинската планина (Еленица) се свързва с Градешката планина, от която я отделя долината на Бела река.[2]

В планината няма изявени върхове.[1] Най-висок връх е Елешница (Еленик, Еленица) с 971 m, а други по-високи и върхове по билото от север към юг са: Остра чука (618 m), Голема чука (675 m), Вела глава (705 m), Елени рид (763 m), Чегрлан (760 m), Стойчева нива (833 m), Дворничеви ширини (866 m), Змиева дупка (909 m), Вели връх (615 m), Бивола глава (747 m), Еленик/Елешница (971 m) Одарто (801 m), Перейца (716 m).[2]

Масата на планината е разделена от много суходолици и къси речни долини, които пресъхват през лятото.[1]

Частично планината е покрита с дъбова гора.[1][4]

Геоложкият състав е от кристални метафорфни шисти, андезити, флишови и езерни седименти.[1]

Етимологията на името е от глагола „смърдя“.[5] Гьорче Петров смята планината за клон на Плачковица и нарича Смърдеш само източния висок дял, а западния над село Дамян нарича Пиляф тепе.[6] Народното предание за произхода на името е следното:

Нѣкой си овчаръ заспалъ дълбоко, дору се изгубилъ и вълкътъ му изѣлъ овцитѣ. Заради мързоливостьта му го нарѣкли „Смърдешко“, което име после отдали и на планината, дѣто станѫло това.[6]
  1. а б в г д е Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1385. (на македонска литературна норма)
  2. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б Стојмилов, Александар. Географија на Република Македонија. Универзитет за туризам и менаџмент, 2011. с. 67.
  4. Marković, Jovan Đ. Geografske oblasti Socijalističke Federativne Republike Jugoslavije. Beograd, Zavod za izdavanje udžbenika Socijalističke Republike Srbije, 1967.
  5. Анастасов, Васил и др. Български етимологичен речник, Том VII (сло̀во — теря̀свам). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. с. 221.
  6. а б Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 190.