Смърт на Едгар Алън По

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тялото на Едгар Алън По лежи под този паметник в Балтимор от ноември 1875 г.

Смъртта на Едгар Алън По и до днес остава загадка.

Знаменитият американски писател и поет е открит в ужасно състояние в гр. Балтимор, Мериленд и е откаран в болницата, където умира в 5 часа сутринта на 7 октомври (събота) 1849 г.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на По от 1848 г., когато е на 39-годишна възраст – година преди смъртта му

На 27 септември 1849 г. По напуска Ричмънд, Вирджиния и се запътва към дома си в Ню Йорк. Не съществуват никакви благонадеждни източници за местонахождението на писателя до след една седмица на 3 октомври, когато е открит в ужасно състояние на една от улиците в Балтимор, отвън Механата на Райън (понякога назовавана и Залата на Гунър)[1]. Печатарят Джоузеф У. Уокър, който пръв открива По, изпраща писмо, в което моли за помощ познайника на Едгар д-р Джоузеф Е. Снодграс[2]. В писмото пише:

Скъпи Господине, тук има един джентълмен, който се представя като Едгар А. По и който се намира в голям нужда. Той казва, че ви познава и ви уверявам, че се нуждае от моментална помощ. Забързано ваш, Джо. У. Уокър[3]

Снодграс по-късно твърди, че в бележката пише, че По е „състояние не нечовешко отравяне“, но оригиналното писмо опровергава това твърдение[2].

Когато посещава По, Снодграс описва външния му вид като „отвратителен“ със сплъстена коса, измършавяло, немито лице и „безизразни и празни“ очи. Дрехите му, казва докторът, включващи мръсна риза, но без жилетка, и непочистени обувки, изглеждат износени и не му стават[4]. Д-р Джон Джоузеф Моран, който е лекарят, грижещ се за Едгар По, дава своето детайлно описание на външния вид на По този ден: „нацапано, избледняло палто, панталони в подобен вид, чифт износени обувки, изтъркани на петите и стара сламена шапка“. Писателят никога не се съвзема за достатъчно дълго, за да обясни как е изпаднал в такова състояние. Смята се, че дрехите, които носи, не са негови[4], най-малко защото носенето на широки, раздърпани дрехи не е в стила на По[5].

Едгар е под грижите на Моран, затворен е в стая, подобна на килия, и до него не се допускат посетители. Стаята е с решетки на прозорците и се намира в отделението на болницата, където откарват пияни хора[6]. По многократно повтаря името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар никой никога да не установява за кого говори. Възможно е да си е спомнил за срещата с Джерамая Н. Рейнолдс, редактор и изследовател, който вероятно е вдъхновил писателя за написването на романа Историята на Артър Гордън Пим. Друга вероятност е и Хенри Р. Рейнолдс – съдия, с когото Едгар вероятно се е срещнал в деня на изборите, провеждащи се същата година.

В разстроеното си състояние По говори за своята жена в Ричмънд. Той вероятно халюцинира, мислейки, че съпругата му Вирджиния е все още жива или има предвид Сара Елмира Ройстер, на която е предложил наскоро. Доктор Моран съобщава, че последните думи на писателя преди да умре на 7 октомври 1849 са „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).[7]

Д-р Джон Дж. Моран[редактиране | редактиране на кода]

Едгар По няма посетители и затова д-р Джон Моран вероятно е единственият човек, който остава с писателя през последните му дни. Дори и така да е, твърденията на Моран биват поставяни под въпрос многократно или смятани изцяло за неблагонадеждни[8]. През годините след смъртта на По, докторът променя своята история, пишейки и давайки лекции по темата. Той твърди (през 1875 г. и след това отново през 1885 г.), че веднага се е свързал с лелята (и тъщата) на Едгар – Мария Клем, за да я уведоми за смъртта му. Всъщност докторът пише обяснително писмо на Мария едва след като тя е поискала да ѝ бъде изпратено такова на 9 ноември – почти месец след случая. Моран също твърди, че преди да поеме последния си дъх По съвсем поетично е казал:

Сводестите небеса ме обгръщат и Бог е изписал своите декрети върху челото на всяко създадено човешко същество и демони олицетворени, тяхната главна цел ще са кипящите вълни на черното отчаяние.

Редакторът на New York Herland, където е публикувана тази версия на Моран, признава, че:

Ние не можем да си представим, че По, дори в ужасното си състояние, е конструирал [такова изречение][9].

Биографът на Едгар – Уилям Битнър, смята твърдението на Джон Моран за опит за изразяване на религиозни последни думи, за да успокои скърбящите[10].

Докладите на Моран дори неколкократно променят датите. На отделни места докторът твърди, че По е доведен в болницата на 3 октомври в 5 часа след обяд, на 6 октомври в 9 часа сутринта или на 7 октомври (когато писателят умира) в „10 след обяд“. Той твърди още, че за всяка от тези дати има болнични доклади като източник[11]. Претърсването на болничните доклади след около един век не открива нищо[12]. Някои критици твърдят, че непостоянството и грешките на д-р Моран се дължат само и единствено на слаба памет, невинно желание да придаде романтика или дори сенилност. Когато пише последния си публикуван доклад за смъртта на По през 1885 г., Моран е 65-годишен[11].

Причина за смъртта[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалният гроб, където писателят лежи до 1875 г.

Всички лекарски доклади и документи, включително смъртния акт на По, са изгубени, ако въобще са съществували[12]. Точната причина за смъртта на писателя все още е спорна, но съществуват много теории. Биографите се занимават отдавна с този проблем и са достигнали до много различни заключения, вариращи от убедеността на Джефри Майерс, че смъртта е настъпила вследствие на хипогликемия, до теорията за убийство на Джон Евангелист Уолш[13]. Смята се, че смъртта на По може да е резултат от опит за самоубийство, свързан с депресия. През 1848 г. той почти умира от свръх доза опиум, достъпен на пазара като успокоително и болкоуспокояващо. Макар да не става ясно дали това наистина е опит за самоубийство или просто грешка от страна на Едгар По, не води до смъртта му[14].

Снодграс е убеден, че По умира заради своя алкохолизъм и успява да популяризира тази идея. Той е водач на движение на въздържатели и използва По като чудесен пример за членовете на движението. Обаче писмените доклади на Снодграс по този въпрос са неблагонадеждни[8]. Моран е против теорията на Снодграс и през 1885 г. заявява, че По не умира от отравяне на кръвта. Моран твърди, че по Едгар „нямаше и следа от аромат на алкохол в дъха му или по него“[8]. Някои вестници по това време обясняват смъртта на писателя с „претоварване на мозъка“ или „умствено възпаление“. Това са просто евфемизми, скриващи смърт по петнящи репутацията причини като например алкохолизъм[15]. Психолог от изследване върху тази тема предполага, че По има дипсомания – състояние, което причинява чести пристъпи и води до невъздържаност (често свързана с алкохола), по време на което болният не може да си спомни какво му се е случило[16].

Характеризирането на По като неконтролиран алкохолик е спорно. Неговият приятел по чашка за известно време Томас Мейн Рейд признава, че двамата са участвали в диви „запои“, но че По

... никога не отиде извън невинната веселост, която ние всички си позволяваме... Признавайки, че това беше един от кусурите на По, мога спокойно да кажа, че не беше негов навик.[17]

Някои хора вярват, че писателят не носи на алкохол и се напива след първата чашка вино[18]. Той пие само през трудните периоди от своя живот и понякога издържа месеци без алкохол. Допълнително объркване относно алкохолизма на По допринася и неговото членство в „Синове на въздържанието“ преди да умре[19][20]. Уилям Глен, който ръководи обета за въздържание на Едгар, пише години по-късно, че обществото на въздържателите няма никакви причини да смята, че писателят е нарушил този обет в Ричмънд[21]. Предположения за свръх доза наркотици също са доказани за неверни, макар тази теза все още да е популярна. Томас Дън Инглиш – доктор и заклет враг на По, настоява, че Едгар не е зависим от наркотици[22]. Той пише:

Ако По имаше навици да използва опиум, когато го познавах (преди 1846), щях и като доктор, и като наблюдателен човек да открия това по време на честите му посещения в дома ми и моите посещения в неговата къща, а и срещите ни другаде – не виждах никакви признаци за това и считам обвинението за безпочвена клевета.[23]

Няколко други причини за смъртта на По са предложени през годините, включително няколко форми на рядко мозъчно заболяване или мозъчен тумор, диабет, различни видове ензимна недостатъчност, сифилис[24], апоплексия, делириум, епилепсия и менингит[25]. Доктор на име Джон У. Франсис преглежда По през май 1848 и смята, че той има сърдечна болест, което писателят впоследствие отрича да е истина[26]. Резултатът от тест през 2006 на косъм от косата на По е доказателство против тезата за оловно, живачно отравяне или други видове отравяне с токсични тежки метали[27]. Холерата също е смятана за причина[28]. По преминава през Филаделфия през зимата на 1849, когато вилнее епидемия от холера. Той се разболява по това време в града и пише писмо на леля си Мария Клем, заявявайки, че може „да имам холера или също толкова лоши спазми.“[29]

Писателят е намерен в деня на изборите и затова съществува теза още от 1872[30], че той е жертва на насилствено гласуване. Според една от теориите, още от 1872 г. се смята, че смъртта е причинена от отравяне с алкохол или от прекалена доза упоителни вещества, използвани при принудително гласуване,[31] което се среща често по това време. Дж. Т. Шарф го описва в Хрониките на Балтимор:

Реформаторското сдружение бе организирано, за да запази сигурността, спокойствието и честността на изборите, които по това време бяха сцена на най-позорното насилие и безредие. В допълнение към обикновените заплашвания, честни мъже, както и нещастни клетници, често биваха сграбчвани и „убеждавани“ в низки бърлоги, упоявани, зашеметявани с уиски и след това разнасяни по урните, за да гласуват в квартал след квартал, докато полицията стоеше безучастна и съдиите си получаваха гласовете.[32]

Принудителното гласуване става стандартно обяснение за смъртта на По за повечето му биографи в продължение на няколко десетилетия[33]. Писателят в голяма степен е разпознаваем в Балтимор и подобен изборен трик едва ли би успял с него[34]. Тази теза е използвана и във филма Смъртта на По (The Death of Poe).

Наскоро се появи и правдоподобно доказателство, че смъртта е причинена от бяс[35].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Silverman – стр. 433
  2. а б Bandy – стр. 26 – 27
  3. Quinn – стр. 638
  4. а б Jeffrey A. Savoye. „Two Biographical Digressions: Poe's Wandering Trunk and Dr. Carter's Mysterious Sword Cane“, Edgar Allan Poe Review, Fall 2004, 5:15 – 42, republished at E. A. Poe Society of Baltimore Посетен на 3 юни 2007
  5. Walsh – стр. 68
  6. Meyers – стр. 254
  7. Meyers – стр. 255
  8. а б в Krutch – стр. 4
  9. Bandy – стр. 29
  10. William. Poe Bittner: A Biography. Boston: Little, Brown and Company, 1962: 283.
  11. а б Bandy – стр. 28
  12. а б Bramsback, Birgit. „The Final Illness and Death of Edgar Allan Poe: An Attempt at Reassessment“, Studia Neophilologica. University of Uppsala, XLII, 1970: 40.
  13. Виж Meyers – Edgar Allan Poe: His Life and Legacy и John Evangelist Walsh – Midnight Dreary: The Mysterious Death of Edgar Allan Poe
  14. Silverman – стр. 373 – 374
  15. Silverman – стр. 435 – 436
  16. Robertson, John W. – Edgar A. Poe: A Psychopathic Study. Haskell House Publishers. New York. 1923.
  17. Meyers – стр. 142
  18. Meyers – стр. 87
  19. Sova – стр. 269
  20. Reynolds, David F. „Poe's Art of Transformation: 'The Cask of Amontillado' in Its Cultural Context“, as collected in The American Novel: New Essays on Poe's Major Tales, Kenneth Silverman, ed. Cambridge University Press, 1993: 96 – 97. ISBN 0521422433.
  21. Walsh – стр. 147
  22. Silverman – стр. 481
  23. Quinn – стр. 351
  24. The Murder of Edgar Allan Poe
  25. Meyers – стр. 256
  26. Thomas, Dwight & David K. Jackson. The Poe Log: A Documentary Life of Edgar Allan Poe 1809 – 1849. New York: G. K. Hall & Co., 1987: 732. ISBN 0783814011
  27. Results of Tests on the Hair of Virginia and Edgar A. Poe, Poe Society online. Посетен на 29 юли 2008
  28. "Death Suspicion Cholera". Crimelibrary.com. Посетен на 9 юли 2008
  29. Silverman – стр. 414 – 415
  30. Walsh – стр. 32 – 33
  31. Walsh – стр. 32 – 33
  32. Walsh – стр. 55
  33. Walsh – стр. 63
  34. The Mysterious Death of Edgar Allan Poe, Poe Society Online
  35. Benitez, R. Michael. (25 септември 1996).Edgar Allan Poe Mystery. University of Maryland Medical News

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bandy, William T. (1987). „Dr. Moran and the Poe-Reynolds Myth“, Myths and Reality: The Mysterious Mr. Poe. Baltimore: The Edgar Allan Poe Society of Baltimore.
  • Krutch, Joseph Wood (1926). Edgar Allan Poe: A Study in Genius. New York: Alfred A. Knopf.
  • Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Paperback. New York City, Cooper Square Press, 1992. ISBN 0815410387.
  • Miller, John C.. The Exhumations and Reburials of Edgar and Virginia Poe and Mrs. Clemm. Poe Studies. Т. VII. December 1974.
  • Moss, Sidney P. Poe's Literary Battles: The Critic in the Context of His Milieu. Paperback. New York, Southern University Press, 1969.
  • Phillips, Mary E. Edgar Allan Poe: The Man. Chicago, The John C. Winston Company, 1926.
  • Quinn, Arthur. Edgar Allan Poe: A Critical Biography. Paperback. Baltimore, The Johns Hopkins University Press, 1998. ISBN 0801857309.
  • Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. Paperback. New York, Harper Perennial, 1991. ISBN 0060923318.
  • Sova, Dawn B.. Edgar Allan Poe: A to Z. Paperback. New York, Checkmark Books, 2001. ISBN 081604161X.
  • Walsh, John Evangelist. Midnight Dreary: The Mysterious Death of Edgar Allan Poe. Paperback. New York, St. Martin's Minotaur, 2000. ISBN 0312227329.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Death of Edgar Allan Poe“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.