Смърт на фашизма, свобода на народа!

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Надписът на стена в Сплит, 1943 г.
Позив на партизански отряд „Христо Кърпачев“, август 1944 г., лозунг „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.

Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски: Смрт фашизму, слобода народу, на на хърватски: Smrt fašizmu, sloboda narodu!, на словенски: Smrt fašizmu, svoboda narodu!, на македонска литературна норма: Смрт на фашизмот, слобода за народот) е популярен лозунг на югославските [1], а след приемането на програмата на Отечествения фронт, и на българските[2] [3] [4] по време на Втората световна война.

Югославия[редактиране | редактиране на кода]

Херцеговинският сръбски комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 г., преди да увисне на въжето за извършено от него взривяване на влакова композиция с човешки жертви и големи материални жети, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[5]

България[редактиране | редактиране на кода]

Регистриран е в апелите на на организацията на БРП в Плевенско към 17 юли 1942 г., във връзка с изпълнението на т. 2 от програмата на Отечествения фронт. [6] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[7] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [8] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу партизанското движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от октомври 1943 г.[9]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[10].

По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на партизанското движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[11]

След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните отечественофронтовски среди се среща употребата на фразата.[12][13][14]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
  2. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  3. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  4. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  5. Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
  6. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  7. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
  8. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  9. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  10. Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9 – 10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11 – 17
  11. http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522
  12. [1] Сайт на КПБ
  13. [2] Сайт на КПБ
  14. [3] Сайт на КПБ