Снежна приказка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Снежна приказка
Снежная сказка
РежисьориАлексей Сахаров
Елдар Шенгелая
СценаристиВиктор Виткович
Григорий Ягдфелд
В ролитеЗинаида Наришкина
Николай Сергеев
Евгений Леонов
Клара Лучко
Михаил Пуговкин
Вера Алтайская
МузикаЮрий Левитин
ОператорВиктор Листопадов
Юрий Схиртладзе
РазпространителМосфилм
Жанрприказка
фентъзи
Премиера1959
Времетраене68 минути
Страна СССР
Езикруски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„Снежна приказка“ (на руски: Снежная сказка) е съветски филм приказка от 1959 година, заснет от Мосфилм.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Навечерието на Новата година. Малчуганът Митя (Игор Ершов) решава да се пошегува със своите приятели и им казва, че детските играчки- часовници са вълшебни и могат да съживят снежния човек или да спрат времето. Но шегата се оказва реалност. За това разбира Старата година (Евгений Леонов), загадъчен човек, който не желае да пристигне Новата година. Той решава да завладее вълшебните часовници, да спре времето и всичко да си остане постарому...

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално е било запланувано филмът да бъде излъчен на Международния кинофестивал за детски филми в Кан, Франция през 1960 година, но по политически съображения е изваден от конкурсната програма.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Снежная сказка (фильм)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​