Созополска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Созоагатополска епархия)
Направо към: навигация, търсене
Созополска епархия
Местно име Ιερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως
Църква Вселенска патриаршия
Страна Византийска империя, Османска империя
Център Созопол
Катедрална църква Света Богородица“, „Свети Георги
Дата на основаване XIV век
Дата на закриване 11 юли 1917 г.
Сан митрополит

Созополската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως) епархия на Вселенската патриаршия със средище град Созопол, съществувала от XIV до XX век.

Първоначално територията на епархията е част от Дебелтската и Созополска епархия с център Дебелт, която през IX век изгубва самостоятелността си и е присъединена към Адрианополската епархия. През XIV век с издигането на Созопол като регионален център на земите между Стара планина и Константинопол, той става около 1354 година център на епархия, водена от митрополит.[1]

Първият митрополит Атанасий е споменат през 431 година.[2]

През август 1623 година Мидийската митрополия е обединена със Созополската в Мидийска и Созополска митрополия, но в 1628 година отново са разделени.[3]

През май 1830 година към епархията е присъединена Агатополската епископия и тя получава ново име Созоагатополска (Σωζοαγαθουπόλεως).

След антигръцките погроми в България последвали Загоричанското клане, седалището на епархията е преместено през 1906 година във Василико и по-късно в Истанбул.

През 1917 година последният созополски митрополит Доротей е преместен[4] и епархията е присъединена към Сливенската епархия на Българската православна църква, като Созопол до днес е част от Бургаската духовна околия.[5]

Созополска е титулярна митрополия на Цариградската патриаршия.[6]

Митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Партений като созоагатополски митрополия
  • Атанасий (431)[2]
  • Петър (споменат в 681 г.)[2][7]
  • Евтимий (споменат в 787 г.)[2][8]
  • Игнатий (869)[2]
  • Теодор (оловен печат от XI век)[9]
  • Йоан (споменат в 1294 г.)[10]
  • Яков (споменат ок. 1343 г.)[11]
  • Теодосий (от 1354 до ок. 1365)[12] До 1354 г. митрополит на Парийската епархия.
  • Нил (1369 – 1380)[13]
  • Йосиф (1389 – 1393)[14]
  • Атанасий (споменат през януари 1467 и октомври 1474 г.)[15]
  • Григорий (споменат през юни 1497 [16] и ноември 1508 г.[17]
  • Йоаникий (преместен през пролетта на 1526 г.)[17]
  • Дионисий (споменат в 1546 г.)[17]
  • Макарий (споменат през март 1585 г.)[17]
  • Евтимий (споменат през май 1590 г.)[17]
  • Калиник (споменат през януари 1605, напуснал към 1623 г.)[18]
  • Теодосий (избран през август 1623, преместен към 1628 г.)[19]
  • Климент (избран вероятно в средата на 1628, оттеглил се през 1648 г.)[20]
  • Митрофан (избран на 23.03.1648, починал в 1660 г.)[21]
  • Теоклит (избран на 16.12.1660 г.)[22]
  • Теофан (споменат в 1672 г.)[23]
  • Герасим (оттеглил се на 16.12.1701 г.)[24]
  • Калиник (избран на 16.12.1701 г.)[25]
  • Йоасаф (споменат през юни 1722 г.[26] и през 1733 – 1734 г.[27])
  • Теофан (споменат през март 1741, починал в 1745 г.)[26]
  • Филарет (избран на 20.03.1745, преместен през 1753 г. за мелнишки митрополит)[26]
  • Матей (избран през юни 1753, починал в 1767 г.)[26]
  • Антим (избран през юни 1767, починал в 1781 г.)[26]
  • Йоаникий (избран през април 1781, починал в 1798 г.)[26]
  • Хрисант (избран през февруари 1798, оттеглил се през 1806 г.)[26]
  • Паисий (избран през октомври 1806, убит от османците няколко седмици след началото на Гръцкото въстание в 1821 г.)[26] Мосхонисийски епископ от октомври 1794 до 1800, варненски митрополит от 1800 до 1806 г.[28]
  • Константин (избран през юни 1821, починал в 1833/34 г.)[26]
  • Прокопий (избран през януари 1834, преместен през 1836, преизбран през февруари 1842, преместен през 1852, повторно преизбран през септември 1858, оттеглил се през 1872 г.)[29] На 11 октомври 1865 година пристига в Константинопол поради лошо здраве,[30] на 4 декември тръгва отново за епархията си.[31]
  • Неофит (избран на 25.06.1836, отстранен през 1842 г.)[26] На 28 август 1856 година подава оставка като дабробосненски[32]
  • Доротей (избран на 12.03.1852, преместен като димитриадски на 20 септември 1858 г.)[33][34]
  • Паисий (избран на 20 септември 1858 г.)[35]
  • Теофил (избран на 06.09.1872, оттеглил се през 1881 г.)[36]
  • Партений (избран на 11.02.1881, преместен през 1900 г.)[37] От 22 май 1875 до 11 февруари 1881 година е ганоски и хорски митрополит.[38] От 9 март 1900 г. до смъртта си през декември 1900 година е мраморноостровен митрополит.[39]
  • Константин (избран на 23.05.1900, оттеглил се през 1904 г.)[40]
  • Доротей (избран на 29.01.1904, преместен на 11.07.1917 г.)[41]. До 1900 г. белградски, от 5 февруари 1900 до 29 януари 1904 година – визенски митрополит.[3]
Титулярни митрополити

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Lambros Kamperidis: The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1993

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lambros Kamperidis: The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries, стр. 26
  2. а б в г д Sozopolis, Catholic Encyclopedia, посетен на 21 май 2012 година
  3. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 66. Посетен на 2014-08-21.
  4. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 171
  5. Териториално устройство на Сливенската епархия, духовни околии
  6. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 71. Посетен на 2014-08-14.
  7. [1]
  8. [2]
  9. Шандровская, В. С. Эрмитажные печати представителей болгарской церкви. – Труды Государственного Эрмитажа, 62, 2011, 196–197.
  10. Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 171
  11. Σταμούλης, 171
  12. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 7165
  13. Trapp, № 20045
  14. Trapp, № 9043
  15. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 170
  16. Αποστολόπουλος, Δ. Ο " Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 158.
  17. а б в г д Γερμανός, 170; срв. Ζαχαριάδου, Ε. Α. Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483 – 1567). Αθήνα, 1996, 121.
  18. Γερμανός, 171; Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 236 – 241.
  19. Γερμανός, 171; Βαλαής, 242 – 268.
  20. Γερμανός, 171; Βαλαής, 268 – 269.
  21. Γερμανός, 171; Βαλαής, 271 – 276.
  22. Γερμανός, 171; Βαλαής, 276 – 277.
  23. Γερμανός, 171; Βαλαής, 277.
  24. Γερμανός, 171; Βαλαής, 280 – 281.
  25. Γερμανός, 171 – 172
  26. а б в г д е ж з и к Γερμανός, 172
  27. Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, 318.
  28. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 69. Посетен на 2014-08-13.
  29. Γερμανός, 172 – 173
  30. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 245. Посетен на 2014-09-08.
  31. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 247. Посетен на 2014-09-08.
  32. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 152. Посетен на 2014-09-04.
  33. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 153. Посетен на 2014-07-29.
  34. Γερμανός, 172 – 173
  35. Бивш дабробосненски митрополит, а преди това протосингел в Созопол.Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 153. Посетен на 2014-07-29.
  36. Γερμανός, 173
  37. Γερμανός, 173
  38. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 57. Посетен на 2014-08-12.
  39. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 70. Посетен на 2014-08-14.
  40. Γερμανός, 173
  41. Γερμανός, 173