Соколец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За крепостта в Сърбия вижте Соколец (крепост).

Соколец
Общи данни
Население 555 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,342 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8554
Тел. код 05946
МПС код А
ЕКАТТЕ 67876
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Руен
Исмаил Осман
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Соколец
Ерол Мехмедемин
(ДПС)

Соколец е село в Югоизточна България. То се намира в община Руен, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Соколец се намира в планинска местност в близост до река Луда Камчия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията на старите хора от селото, то е създадено между 1396-1400 г. Когато през 1395 г.  войската на султан Мурад I начело със Садразам Чандарлъ Халил паша ca превзели Провадия, Мадара, Шумен и Варна и са се връщали към Одрин минавайки по главния път, те забелязват планинската местност с върбови дървета, река и извори, където днеска има чешми. Пристигайки в Одрин, те разказват с възхищение за красивата природа. Турски селяни, дошли в одринските села по- рано (след превземането на Oдрин от османците (1365 г.)) от около градовете Бурса, Ялова и Изник, чули за местността с много вода и върбови дървета. И тъй като те изработвали и продавали дикани, отишли там и започнали да правят дикани, отнасяйки ги след това за продажба в Одрин (тогавашната столица на Османската империя). След години няколко семейства решили да се заселят там и да изработват, а другите семейства решили да останат в града, за да ги продават. Ето така се е създало селото край днешната джамия. Нарекли го „düvenkaya“ (от düven – диканя, а kaya – скала). С времето започнало да се произнася „Дуван Кая“ и това продължило до 1945 година, когато е заменено с българското „Соколец“.

Пак според преданията, когато е дошла болестта чума (ok. 1765 – 1792 г.) и са умрели много хора. През 1878, 1928, 1941, 1989 г. много от първоначалните заселници от селото са мигрирали в Турция. През 60 те години на 20 век от селото са мигрирали в с. Малка поляна.

Училището в селото е създадено през 1733 г., където е имало две стаи една за момчета, втора за момичета, седели са направо на земята върху овчи кожи. За учител им е бил ходжата на селото. Учениците тогава не са пишели, носели само по една дъска на която ходжата е писал арабската азбука. При идването на училище учениците са били длъжни да носят по едно дърво за огрев. Учениците учели аритметика и Корана. Първи учител в селото е бил Осман ходжа, след него са: Ахмед ходжа, Рюстем ходжа, Якуб ходжа, Хюсеин ходжа.... През 1928 първи Халил ефенди дава моливи на учениците. той е наредил и да направят чинове на майстор Aли Исмаил, където на един чин са седели четирима. Същата година е построена и новата джамия в селото. През 1945 година хората от селото построяват ново училище. Най новото училище е построено през 1999 г.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

99% от жителите са етнически турци.