Соколец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За крепостта в Северна Македония вижте Соколец (крепост). За бившето българско село Малък Соколец вижте Горно Ботево.

Соколец
Общи данни
Население 555 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,342 km²
Надм. височина 269 m
Пощ. код 8554
Тел. код 05946
МПС код А
ЕКАТТЕ 67876
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Руен
Исмаил Осман
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Соколец
Ерол Мехмедемин
(ДПС)

Соко̀лец е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Соколец се намира на около 18 km на запад-северозапад от общинския център село Руен, около 53 km в същата посока от областния център град Бургас и на около 36 km на север-северозапад от град Карнобат. Разположено е в Източна Стара планина, в източните склонове на Върбишката планина[1]. На 2 – 2,5 km южно от селото тече река Луда Камчия.

През селото минава общинският път, който се отклонява западно от село Билка от третокласния републикански път III-208 (Айтос – Провадия) през село Трънак и след Соколец води на югозапад към село Каравельово. Надморската височина в центъра на Соколец е около 286 m и нараства в южната част на селото към възвишението до около 300 m, на север – до 320 – 330 m и на северозапад – до около 350 m.

Населението на село Соколец[2] има рязък спад в числеността от 718 души към 1934 г. на 573 към 1946 г., нараства постепенно до 807 към 1975 г. (максимум), а през следващите години намалява до 520 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от обща численост 599 лица за 597 лица е посочена принадлежност към „турскаетническа група.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Дуган кая. Преименувано е на Соколец през 1934 г.[4][1]

Според преданията на старите хора от селото, то е създадено между 1396 – 1400 г. Когато през 1395 г. войската на султан Мурад I начело с Великия везир Чандарлъ Али паша са завзели Добруджанското деспотство и са се връщали към Одрин минавайки по главния път, те забелязват планинската местност с върбови дървета, река и извори, където днеска има чешми. Пристигайки в Одрин, те разказват с възхищение за красивата природа. Турски селяни, дошли в одринските села по-рано (след превземането на Oдрин от османците (1365 г.)) от около градовете Бурса, Ялова и Изник, чули за местността с много вода и върбови дървета. И тъй като те изработвали и продавали дикани, отишли там и започнали да правят дикани, отнасяйки ги след това за продажба в Одрин (тогавашната столица на Османската империя). След години няколко семейства решили да се заселят там и да изработват, а другите семейства решили да останат в града, за да ги продават. Ето така се е създало селото край днешната джамия. Нарекли го „düvenkaya“ (от düven – диканя, а kaya – скала). С времето започнало да се произнася „Дуван Кая“ и това продължило до 1934 година, когато е заменено с българското Соколец.

Пак според преданията, когато е дошла болестта чума (ok. 1765 – 1792 г.) и са умрели много хора. През 1878, 1928, 1941, 1950, 1978, 1989 г. много от първоначалните заселници от селото са мигрирали в Турция. През 60 те години на 20 век от селото са мигрирали в с. Малка поляна.

Училището в селото е създадено през 1733 г., където е имало две стаи една за момчета, втора за момичета, седели са направо на земята върху овчи кожи. За учител им е бил ходжата на селото. Учениците тогава не са пишели, носели само по една дъска на която ходжата е писал арабската азбука. При идването на училище учениците са били длъжни да носят по едно дърво за огрев. Учениците учели аритметика и Корана. Първи учител в селото е бил Осман ходжа, след него са: Ахмед ходжа, Рюстем ходжа, Якуб ходжа.... През 1928 първи Халил ефенди дава моливи на учениците. той е наредил и да направят чинове на майстор Aли Исмаил, където на един чин са седели четирима. През 1908 е построена и новата джамия в селото. През 1934 година хората от селото построяват ново училище. Най-новото училище е построено през 1999 г.

През 2007 г. началното училище „Реджеб Кюпчю“ в село Соколец е закрито, а документацията му се съхранява в основното училищеДимитър Полянов“ в село Трънак.[5]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В село Соколец се изповядва ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Соколец към 2020 г. е център на кметство Соколец.[6][7]

В село Соколец към 2020 г. има:


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 4113, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  2. Справка за населението на с. Соколец, общ. Руен, обл. Бургас
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Соколец, община Руен
  4. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 249; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
  5. Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. Бургас; Регистър на закритата или преобразувана образователна институция и съхранение на документацията; Последна редакция: 08.02.2019 г.
  6. Справка за събитията за кметство Соколец, общ. Руен
  7. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Соколец
  8. Детайлна информация за читалище „Кирил и Методий 1965 г.“, село Соколец, община Руен, област Бургас
  9. Национален регистър на храмовете в Република България, Соколец, област Бургас