Соколска организация „Кралевич Марко“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Картичка на Соколската организация от 1937 г.
Картичка със скопски соколи от 1910 г.

Соколската организация „Кралевич Марко“ е спортна организация във Вардарска Македония, част от Соколското движение в Сърбия и после в Югославия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Организацията се появява в Македония след Младотурската революция в 1908 година, когато са създадени клонове в Куманово (1909), Скопие (1910), Тетово (1910) и Крива паланка (1912). В управите им влизат просветни работници и други видни сърбомански общественици. Кумановската организация например, съществувала от 1909 до 1911 година, е начело със сръбски учители - Йован Довезенски (председател), Георги Божинович (началник), Милое Закич, Ангелко Ристич, аптекарят Илия Вукотич и други. Членовете ѝ, предимно ученици, участват на соколските събирания в манастирите Грачаница (1910) и Девич (1911), както и на всеславянския соколски събор в Белград в 1910 г.[1] Дружествата са членове на Съюза на сръбските соколски дружества „Душан Силни“, като получават от него и от сръбската държава финансова издръжка, униформи и друга помощ - така например в Скопската гимназия е изпратен учителят по гимнастика Радко Караклаич, кунавоските учители Божинович и Закич се обучават в Ниш и т.н.[2]

Картичка на Соколската организация

След войните от 1912 – 1918 г. дружествата са възобновени и са основани нови. В 1923 година е формирана Соколска жупа в Скопие. В 1923 година организацията има 6 дружества с 1514 членове, в 1929 – 13 дружества с 2285 членове. В 1929 година след основаването на Съюза на соколите в Белград, начело с престолонаследника Петър II, броят на дружествата се увеличава силно – в 1935 година са 32 с 90 чети и 7797 членове, в 1939 – 32 дружества със 108 чети и 13198 членове. Управите на дружествата се състоят от сърби, а старейшините най-често са офицери или изтъкнати чиновници и просветни дейци. Организацията се издържа със собствени средства и от бюджета. Със собствени средства и с известна помощ от държавата са построени нови соколски домове в Скопие (два), Куманово, Прилеп, Гостивар, Кочани, Кичево, Радовиш, Кратово, Берово, Битоля, Дебър, както и в селата Миравци, Негорци, Смоквица, Пирава, Ростуша, а в някои градове като Велес и Струмица са приспособени стари сгради. В 1930 година соколските домове във Вардарска Македония са 6, в 1935 – 17, в 1940 – 34[3]

В ръководството ѝ влизат известни сръбски националисти, като Жика Лазич, генерал Милан Недич и други. Формално Соколската организация се занимава със спортна дейност, но в действителност има за цел посърбяване на младежта във Вардарска Македония.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1390.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1391.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1391-1392.
  4. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 233.
     Портал „Македония“         Портал „Македония