Сокол Раев
| Сокол Раев | |
| български общественик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1870 г.
|
Сокол Раев е български възрожденски деец от Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в скопското село Любанци в големия род Раевци. Старейшина е на голяма задруга и се заниава с животновъдство и търговия, като в Любанци има кафене и бакалница, а по-късно отваря кафене и пекарница и в Скопие. Получава значителен авторитет пред властите.[1]
Около 1865 година с няколко съмишленици преминава сръбската граница и заминава за Белград, където търси помощ за въвеждане на славянския език в службата в църквите, но са приети хладно и мисията им е без резултат.[2]
Сокол Раев става активен поддръжник на българското църковно движение и още при създаването на Българската екзархия в 1870 година се присъединява към нея и Любанци става първото екзархийско село в скопската Църногория. Митрополит Паисий Скопски, знаейки че Сокол Раев е основният двигател за минаване под върховенството на Екзархията,[2] плаща на двама албанци да го убият. Раев е заклан в двора на къщата си, като гръклянът му е отнесен на митрополит Паисий като доказателство за убийството.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Трифуноски, Јован. Македонизирање Јужне Србије. Београд, ЦИЦЕРО, 1995. с. 45.
- ↑ а б Трифуноски, Јован. Македонизирање Јужне Србије. Београд, ЦИЦЕРО, 1995. с. 46.
- ↑ Трифуноски, Јован. Македонизирање Јужне Србије. Београд, ЦИЦЕРО, 1995. с. 47.
