Сокол (дем Емануил Папас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.

Сокол
Συκιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Надм. височина 297 m
Население 111 души (2001)

Сокол (на гръцки: Συκιά, Сикия, катаревуса: Συκέα, Сикеа, до 1927 Σοκόλ, Сокол[1]) е село в Гърция, дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 111 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от град Сяр (Серес) в Серското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името, което е от сокол говори за това, че селището в миналото ще да е било соколарско.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Соколи (Sokoli) е посочено като село с 45 домакинства, като жителите му са 115 мюсюлмани.[3]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Сокол брои 280 жители, от които 180 гърци и 100 турци християни.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско с 40 бежански семейства и 158 души.[5] В 1927 година селото е прекръстено на Сикия.[6]

В 1955 година е построена църквата „Въздвижение на Светия кръст“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σοκόλ - Συκιά
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 196.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 124.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 177.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  7. Ιερός Ναός Τιμίου Σταυρού. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония