Сокол (дем Емануил Папас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.

Сокол
Συκιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Надм. височина 297 m
Население 111 души (2001)

Сокол (на гръцки: Συκιά, Сикия, катаревуса: Συκέα, Сикеа, до 1927 Σοκόλ, Сокол[1]) е село в Гърция, дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 111 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името, което е от сокол говори за това, че селището в миналото ще да е било соколарско.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Соколи (Sokoli) е посочено като село с 45 домакинства, като жителите му са 115 мюсюлмани.[3]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Сокол брои 280 жители, от които 180 гърци и 100 турци християни.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско с 40 бежански семейства и 158 души.[5] В 1927 година селото е прекръстено на Сикия.[6]

В 1955 година е построена църквата „Въздвижение на Светия кръст“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 196.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  5. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  6. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Ιερός Ναός Τιμίου Σταυρού. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония