Сокотра (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за острова. За архипелага вижте Сокотра.

Сокотра
سُقُطْرَى
Socotra satview.jpg
Сателитна снимка на острова.
Страна Flag of Yemen.svg Йемен
Адм. единица Сокотра
Акватория Аденски залив
Площ 3625 km²
Население 42 442 жители
11,7 души/km²
Най-висока точка 1505 m
Yemen relief location map.jpg
12.51° с. ш. 53.92° и. д.
Местоположение в Йемен
Сокотра в Общомедия

Сокотра (на арабски: سُقُطْرَى) е остров в северозападната част на Индийския океан. Част е от архипелаг Сокотра, а политически принадлежи на мухафаза Сокотра, Йемен.[1] Главният град на острова е Хадибо, разположен на северния бряг. По данни от преброяването през 2004 г., на острова живеят 42 442 души, от които 8545 в град Хадибо.

География[редактиране | редактиране на кода]

Островът е разположен в източния край на Аденския залив, на около 250 km от Сомалийския полуостров и на около 350 km от Арабския полуостров. Дължината на острова е около 133 km, а ширината – до 42 km. Площта на острова е 3625 km².[2] Най-високата точка на острова е с височина 1505 m.

Сокотра е една от най-изолираните земни форми на Земята с континентален произход (т.е. не с вулканичен). Архипелагът е бил част от суперконтинента Гондвана и се е отделил от него през миоцена, по времето на същите рифтови събития, като тези при Аденския залив на северозапад.[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е тропичен, пустинен и полупустинен, с малки валежи през зимата, които са по-обилни във вътрешността на острова, отколкото по бреговете. За мусонните сезони за типични силен вятър и високи вълни.


Климатични данни за Сокотра
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 33,0 32,0 35,0 36,5 39,0 42,0 42,0 41,8 38,0 39,0 33,0 32,0 42,0
Средни максимални температури (°C) 27,4 27,9 29,5 31,8 34,3 33,7 32,5 32,5 32,5 30,9 29,7 28,3 31,1
Средни температури (°C) 25,2 25,6 26,7 29,0 31,2 30,9 29,9 29,8 29,7 28,1 27,2 26,1 28,4
Средни минимални температури (°C) 22,1 22,0 23,0 25,2 27,4 27,5 26,7 26,5 26,3 24,5 23,8 22,9 25,0
Абсолютни минимални температури (°C) 17,0 17,0 11,0 20,0 21,2 16,4 17,0 21,3 15,2 20,0 18,0 17,0 11,0
Средни месечни валежи (mm) 23 18 14 22 37 18 12 15 27 38 18 16 258
Източник: Climatebse[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта на архипелага Сокотра.
Карта от 1893 г. с нанесен остров Сокотра долу вляво.

Първоначално на Сокотра пребивава Олдувайска култура. Техни каменни сечива са намерени в района около Хадибо през 2008 г.[5]

Сокотра е обозначена като Диоскуриду (от Диоскури) в гръцката морска навигация от 1 век Перипъл на Еритрейското море.[6] Скорошни открития на текстове на няколко езика, включително и дървена дъска от 3 век, показват разнообразния произход на тези, които са използвали Сокотра като търговска база в античността.[7]

През 2001 г. група белгийски спелеолози проучват пещера на острова. Там намират голям брой надписи, рисунки и археологически обекти.[8] По-нататъшни изследвания показват, че тези са били оставени от моряци, посещавали острова между 1 век пр. Хр. и 6 век сл. Хр. Повечето от текстовете са написани на индийската писменост брахми, но има и надписи на други писмености и езици, като геез и бактрийски. Това тяло от близо 250 текста и рисунки представлява един от основните източници за изследване на мрежата на индийската океанска търговия през този период.[9]

Според местно вярване, населението приема християнството от Тома през 52 г. През 10 век арабският географ Абу Мухамад ал-Хасан ал-Хамдани съобщава, че по негово време повечето население е християнско. Сокотра също се споменава в Пътешествията на Марко Поло – Марко Поло не преминава близо до острова, но записва доклад, че „жителите са покръстени и имат архиепископ“, за когото е обяснено, че „няма нищо общо с папата, а е субект на архиепископ от Багдад“. Хората практикували и древни магически ритуали, въпреки заканите на архиепископа си.[10]

През 1507 г. португалски кораби, командвани от Трищан да Куня с Афонсу де Албукерке акостират в тогавашната столица Сук и превземат пристанището с битка. Тяхната цел е да установят база на стратегическо място по пътя към Индия и да освободят предполагаемо приятелските християни от ислямска власт. Строителството на крепост в Сук е започнато, но неплодородната земя води до глад и болести в гарнизона. Освен това, липсата на подходящо пристанище за зимуване води до загубата на много закотвени португалски кораби, най-важният от които е Санто Антонио – галеон под командването на капитан Мануел Паис да Вейга.[11] И така португалците изоставят острова четири години по-късно, тъй като не е благоприятен за база.[12]

Островите преминават под контрола на султаната Махра през 1511 г., а населението е ислямизирано.[13] Все пак, през 1737 г. капитан от френска морска експедиция на път за Моха намира християнски племена, живеещи във вътрешността на Сокотра, по време на 5-седмичен престой на острова.

В началото на 1880 г. първата изследователска британска експедиция, водена от професор Айзък Балфур, пристига на остров Сокотра. Учените имат за цел да изучат скалите, животните и растенията. Впоследствие Балфър издава книгата „Ботаника на Сокотра“.[14]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Пейзажи от остров Сокотра.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Law establishing province of Socotra Archipelago issued, Website of the President of the Republic of Yemen
  2. Socotra Governance & Biodiversity Project
  3. Socotra Archipelago – a lifeboat in the sea of changes: advancement in Socotran insect biodiversity survey. // Acta Entomologica Musei Nationalis Pragae 52 (supplementum 2). с. 1 – 26.
  4. ((ru)) Сокотра, Йемен. Посетен на 23 август 2017 г.
  5. Amirkhanov, K.A. и др. {{{title}}}. // Pripoda (7). 2009.
  6. Appendix: Socotra. // Western Arabia and the Red Sea. Hoboken, Taylor and Francis, 2005. ISBN 9781136209956. с. 611.
  7. Sidebotham, Steven E.. Berenike and the Ancient Maritime Spice Route. California, 2011. ISBN 978-0-520-24430-6. с. 189.
  8. La grotte sanctuaire de Suqutra. // Archéologia (396). януари 2003.
  9. Bukharin, Mikhail D., De Geest, Peter, Dridi, Hédi. Foreign Sailors on Socotra. The inscriptions and drawings from the cave Hoq. Bremen, Dr. Ute Hempen Verlag, 2012. ISBN 978-3-934106-91-8. с. 592.
  10. Polo, Marco. The Travels of Marco Polo. Penguin Books, 1958. ISBN 0-14-044057-7. с. 296 – 297.
  11. Monteiro, Alexandre. Uma página dos Descobrimentos: a ilha de Socotorá no século XVI. // National Geographic Portugal. юни 2012. с. 42 – 45.
  12. Diffie, Bailey Wallys, Winius, George Davison. Foundations of the Portuguese empire, 1415 – 1580. University of Minnesota Press, 1977. ISBN 0-8166-0782-6. с. 233.
  13. Bowersock, Glen Warren, Brown, Peter, Grabar, Oleg. Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World. Harvard University Press, 1999. ISBN 0674511735. с. 753.
  14. Isaac Bayley Balfour. Botany of Socotra. R. Grant Edinburgh, 1888. с. 10.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Socotra“ и страницата „Сокотра (остров)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.